Защо толкова лесно се доверяваме на непознати

Подобна ситуация гледаме често във филмите и реалния живот: качвате се на влак до непознат и час по-късно му разказвате за конфликт със съпруга си, трудности с детето си или решението си да напуснете работа. Все неща, които не сте споделили дори с най-близките си.
Същото се случва и на опашката, и пред лекарския кабинет. 
Психологът Юлия Куликова-Цай  обяснява  защо се чувстваме по-спокойни и се доверяваме на хора, които въобще не познаваме. 

Какво е „ефектът на влака“ и защо работи

Две жени си говорят по време на път. Снимка: Shutterstock

„Ефектът на влака“ или „ефектът на спътника“ е комуникационен феномен, при който човек по-лесно се отваря към някого, когото е малко вероятно да срещне отново.
Чувстваме се по-сигурни с непознат отколкото с близък приятел, защото в отношенията с любими хора всяка изповед има последствия: страхуваме се от осъждане, обида, непоискани съвети или промяна в отношението.
Със спътника сякаш не поемаме този риск, защото той не познава нашата семейната или професионална среда и е малко вероятно да използва чутото в ежедневието.
Ние се доверяваме на непознат, защото очакваме никога повече да не го видим.
Разговорът със спътник създава временна анонимност: можете за кратко да спрете да бъдете „отговорна майка“, „силен лидер“ или „човекът, който държи всичко под контрол“.
Рискът от последствия изглежда минимален, а краят на пътуването създава граница, която ви изглежда приемлива и най-вече безопасна.

Отвореността често се предизвиква от реципрочност: единият споделя лична подробност, другият я възприема като знак на доверие и отвръща със същото.
Изследванията показват, че именно анонимността предразполага към отковения.

Плюсовете и минусите

Мъж и жена си говорят пред лекарския кабинет. Снимка: Shutterstock

Откровеният разговор и изповед пред непознат може да осигури емоционално облекчение. Когато разказвате и вербализирате проблема, вие го виждате по-ясно и това помага. Създава и предпоставки да чуете чуждо безпристрастно мнение, което може да помогне да преодолеете конфликта.

„Но облекчението не е решение. Събеседникът чува само част от историята, не знае контекста и не е отговорен за съвета си. Ако проблемът е насилие, пристрастяване, тежък семеен конфликт, депресия или заплаха за безопасността, непринуденият разговор не може да замести професионалната помощ“, предупреждава специалистът.

Понякога обаче е по-добре да се въздържате от разговора или да го спрете. За вашата безопасност.
Можете да говорите за чувства, без да споделяте имена, адреси или други лични подробности.

„Не бива да споделяте информация за децата си, тяхното пътуване до работа, училище и график.
Не казвайте адреса си и информация за това, че апартаментът ви е празен. Не говорете за доходите си, сметките в банката, документите и покупките си. Не разкривайте поверителна работна или интимна информация“, отбеляза психологът.

Предупредителен знак е, ако другият човек упорито търси и разпитва за лична информация, иска да види документи или снимки, да ви преведе пари, за да види номера на сметката или опитва да продължи разговора против вашите желания. Няма нужда да обяснявате отказа си: прекратете разговора.

Какво е важно да кажем на детето

Непознат наблюдава малко момиче. Снимка: Shutterstock

Не е достатъчно просто да кажете на детето си: „Не говори с непознати“. То се нуждае от конкретни правила.
Обяснете му, защо не е нужно да поддържа разговор от учтивост, защо е по-разумно да се обърне към родител, служител в градския транспорт или друг възрастен, ако не се чувства в безопасност. Обяснете, че възрастен, който се нуждае от помощ, моли възрастен, а не моли дете да отиде някъде с него, да му занесе покупките до дома и да влезе, за да го почерпят ...
Предупредете го да не споделя с непознати адреса, училището в което учи, маршрута или семейните планове и най-вече да не тръгва с непознат, без разрешение от родителите.
Ако друг човек трябва да вземе детето от училище или кръжок, родителите винаги предупреждават учителя.

Пазенето на „тайна“ е капан. Тайната трябва да е свързана с приятна изненада. Ако „тайната“, която непознат и чужд човек натрапва на детето, го кара да се страхува, срамува или му казват да мълчи пред родителите си, тя трябва незабавно да бъде споделена с възрастен, на който детето има доверие..
Важно е да научите детето: доверието започва не с подчинение на някой, защото е възрастен, а с правото да защитават собствените си граници.

Мона Василева