Андерсен, Бьорк, Андреа Бочели... Какви са били като малки 100 прочути личности

Певицата Бьорк, националната героиня на Франция Жана д’Арк, слепият музикален гений Андреа Бочели, големият попарт художник Анди Уорхол, писателката Урсула Ле Гуин, великата жена астроном Вера Рубин, прочутият детски писател Ханс Кристиан Андерсен - интересно е да узнаем какви са били като деца известни мъже и жени, променили света, всеки по свой начин.

Точно това е целта на Бен Брукс, събрал 100 „Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ с илюстрациите на Куинтън Уинтър в симпатично издание, за да разкаже увлекателно за личностите, които не са се страхували да правят това, което обичат, и да се борят за своите мечти.

Книгата отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро.

Адекин Тифани Суана от Индонезия

Чели сте приказките "Принцесата и граховото зърно" и "Новите дрехи на цаля", а също и "Малката русалка", но едва ли знаете как техният създател Андерсен е бил забелязан и издаден.

Откъс

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН

(1805-1875)

Ханс се родил в Дания. Майка му била пе­рачка, която не можела да чете и пише, а баща му бил обущар, който му разказвал приказки за лека нощ. Историите бързо станали любими на Ханс. Затворен с роди­телите си в едностайната им къща, той бягал в приказките в собствената си глава.

На четиринайсет Ханс напуснал дома си и заминал за Копенхаген, столицата на Да­ния. Отначало се справял добре, получил място в един хор и изкарвал добри пари. Но когато пораснал, гласът му се променил и го изгонили. След това пробвал да бъде ба­летист, но установил, че е тромав и не може да контролира ръцете и краката си. Накрая Ханс пробвал физически труд, но бързо разбрал, че и това не е за него.

Тогава извадил късмет. Срещнал човек на име Джонас Колин, който се впечатлил от историите, които Ханс пишел. Джонас убедил краля на Дания да плати за образо­ванието на Ханс.

Училищните години били едни от най-тя­гостните в живота на Ханс. Другите деца го тормозели, а директорът го биел. Той отново бягал в приказките си. Когато за­вършил, се посветил на писането.

Творбите му останали незабелязани до мо­мента, в който създал „Малката русалка“. Той се прочул с нея. Приказките му се раз­казват и днес във филми и в книги, както и от родители по целия свят.

ВЕРА РУБИН

(1928 – 2016)

Всичко, което можем да съзрем в нашата Вселена – от планети до калинки – е изградено от материя, съставена от атоми. Но учените смятат, че осемдесет и пет процента от цялата материя е едно различно, тайнствено вещество, наречено тъмна материя. Не знаем почти нищо за тъмната материя – само това, че тя съществува. Първият човек, осъзнал съществуването ѝ, е Вера Рубин.

Като дете Вера лежала будна нощем и гледала звездите през прозореца си. Искала да ги види по-отблизо, затова с помощта на баща си сглобила собствен телескоп.

През 1948 г. Вера била единственият астроном, завършил тази специалност в колеж. Казали ѝ, че някои университети не приемат жени в нейната сфера. Тя обаче успяла – заслужила дипломата си и започнала да преподава и да изследва.

Заедно с учен на име Кент Форд Вера изследвала светлината, идваща от звездите в далечни галактики. Колкото повече научавали обаче, толкова повече се обърквали – нещо не се връзвало. Звездите се движели прекалено бързо за количеството материя, което съдържали. Вера заключила, че единственото обяснение за това е, ако по-голямата част от материята в тези далечни галактики е невидима – ако е тъмна материя.

Първоначално учените не били склонни да приемат една толкова странна теория. Но доказателствата били категорични и неоспорими.

Вера продължила да изследва Вселената. През 1992 г. открила галактика, в която половината звезди обикаляли в едната посока, а другите – в противоположната. Смятала, че тази галактика може да е резултат от сблъскването и сливането на две отделни галактики!

„Още много тайни на Вселената остават скрити. Те очакват любознателните бъдещи учени“, казва Вера.