4 причини, поради които крият от нас трудностите на майчинството

Животът на младите родители би започнал по друг начин, ако не ги бяха подготвяли само с умилителни фотосесии на розови и дебели бебета. Възрастните започват още на сватбата: „Хайде, чакаме внуци! Децата са най-голямото щастие!“ А след това язвително отвръщат на жалващата се и изтощена млада майка с думите: „А ти какво си мислеше? Не знаеше ли какво те чака?“ Родилите приятелки и колеги също не бързат да споделят за трудностите си в грижите за малкото. Защо правят така?

Една от причините лежи на повърхността – защо да плашим бременните или планиращите да имат бебе? Така или иначе ще се сблъскат с трудностите, но те не изглеждат толкова страшно, когато си мислиш за щастливите моменти. Не трябва да се представя всичко трагично, иначе те ще си помислят, че грижата за малкото като цяло се състои в безсънни нощи и смрадливи памперси.

Все някога ви е направило впечатление, че родители, които се жалват от капризите на невръстното си дете, на финала добавят: „Но аз ужасно го обичам и за нищо не съжалявам.“ Ето от тази сама по себе си казваща много фраза, хората без деца изобщо не могат да схванат за какво става дума. А ако им се обясни, е все едно да им сложите негатив пред очите. Няма смисъл…

Това не е единствената причина родителството да се рисува в розово. Възрастните роднини – онези същите, които така искаха внуци, злорадо си спомнят за своите страдания, когато не е имало стерилизатори, миялни и сушилни. Разбира се, за десетилетия това би могло да им се изтрие от паметта и сега те с чиста съвест да мечтаят за сладко спящи бебета, миришещи на мляко. Но, не би – девизът на техния живот изведнъж става: „Аз страдах, ти ще страдаш, а после и децата ти. Ако не си страдала – не си майка!“ Трябва ли да споменаваме, че в отговор на оплакванията на младите родители, валят упреци в мързел и безотговорност, а помощта от възрастните почти никаква я няма.

Третата причина – ще я нарека „розовите очила“. Къде без тях в семейния живот? Моя позната – психотерапевт, честно ми разказа за идеалните майки и техните блогове за интериорен дизайн на дома в стил хюга. Ето няколко извода:
Хваленето с социалните мрежи на по-голямата част от тях е продиктувано не от искрено желание да споделят щастието си и дори не от стремежа да заработят нещо от реклама на детски креватчета. Спамът с красиви картинки често е продиктуван от неудовлетвореност от собствения живот. Мъжът може да не участва в грижите за детето, непрекъснато да се среща с приятели, да пие и да предпочита да мастурбира, вместо да прави любов с жена си.

Децата могат да са рядко капризни и да карат майката да крещи поне по десет пъти на ден. В дома, освен излизания и подреден за снимка ъгъл, може да е паднала бомба. Но онези майки за това никога няма да си признаят. На тях всичко им е наред, те са най-щастливите майки и жени на света, те не са имали никакви проблеми с кърменето, непрекъснато участват в лепенето на някакви неща в детската градина, а децата им не боледуват и спят по цяла нощ.
За реално съществуващите си проблеми те винаги мълчат. Но пък затова високомерно ще ви отвърнат на жалбите с думите, че просто ви мързи или не умеете. А у бездетните и бременните проповедите на подобни майки подхранват илюзията, че всичко е лесно, ако не си мързелана. Фатална грешка!

В основата на четвъртата причина са парите. Да, дебело бебе, уютен дом с дървена маса и детско столче плюс усмихваща се гримирана майка в рекламен клип – това е красивата картинка на щастливото родителство, която просто продава. И не само това – то не са пюрета от био банани, стилни бебешки колички, екологични играчки и т.н. – само купи и детето ти ще бъде най-щастливото! Да си родител е модно. А в модата няма подпухнали от сълзи и недоспиване очи, мазни коси, следродилна депресия и скандали с мъжа. В рекламите бебето си спи с памперса през цялата нощ (това е често срещан кадър), а не суче през цялата нощ в семейното ложе. И съвсем учтиво не размазва по килима екскременти, а разпилява пакет с мюсли, които усмихната майка за секунди изчиства с прахосмукачката-чудо.

И знаете ли кое е най-обидното в цялата работа? Че по различни причини от нас скриват ИСТИНАТА. Точно както в антиутопиите. Откъде-накъде някой ще решава вместо нас? Ние имаме (и имахме) правото да знаем какво ни чака. За да сме морално подготвени.

Текст: Наталия Черкасова/detstrana.ru, превод: Надя Горанова