Да си тръгнем с хлапето от детската площадка без сълзи

Родителите са единодушни, че отделянето на хлапето от детската площадка е един от най-тегавите моменти от дневния режим. То не иска да се раздели със забавленията, пищи, плаче и дори се тръшка по земята.
Да се откъсне от игрите и от приятелите на пясъчника въобще не е проста задача.
Ето няколко изпитани съвета от майки, събрани от сайта letidor.ru.

Бъдете уверена и последователна

Защо говорим за последователност? Защото за детето е важно да живее в точно разчертана координатна система, направена от родителите му. Затова му казвате: „Сега се пускаш 3 пъти на пързалката и си тръгваме, а утре може да останем малко повече.“
Вие трябва да установите граници, но и да ги спазвате. На следващия ден повторете същото.
Кажете изречението със строг, твърд глас. И веднага тръгнете.

Ако се разколебаете и забавите, вашата неувереност ще се предаде на детето.
Другият вариант е да му предложите да си събере играчките, преди да тръгнете за къщи. Така ще има време да осмисли предстоящото и да се подготви.

Преди да кажете: „Хайде“, спазвайте определен ритуал

Когато слагате детето да спи, имате ритуал, който му помага да се настрои. За площадката също може да си измислите някакъв ритуал, който ще помогне да я напуснете по-лесно, без плач и сълзи.
Нещо, което ще правите 10-15 минути, преди да е настъпило времето да си тръгвате.
Може да е определена игра, песен или да се включите в подреждането на играчките обратно в чантата му. Няма значение какво ще правите, важното е да допада и на детето, и на вас.

Разсейте хлапето

Този подход дава ефект, но при малките – до около 3-годишна възраст. Тяхното внимание много лесно превключва от едно на друго, особено ако предложеното ново занимание е интересно.
Какво може да измислите: предложете му да последвате котето, което е избягало, да проследите дирята на самолета в небето, да видите къде е изчезнала червената кола ...

Този номер няма да мине при по-големите.

Адаптация Мона Василева