Кошмарните първи 3 месеца, след като бебето се роди

„Огромният страх, който ме връхлетя, съсипа радостта от раждането на сина ми и провали първите 3 месеца от общото ни съжителство.“
С тези думи започва разказът на американска блогърка, която споделя как идването на първото дете помрачава радостта и способността ѝ да се наслади на майчинството в този начален етап. 
Всичко, което ѝ се случва, няма нищо общо с идиличните представи, които е имала, преди да стане родител. Този начален етап стряска и плаши не само младата майка, но и таткото.
Майката обаче е много по-притеснена и често е в депресия.
Ето разказа на Джоана Сантана, пред Huffinton post.

„Изпитвах само страх, тревожност и чувство за вина“, признава тя. Нещо необичайно за Джоана, която по природа е оптимист.
Непосредственото след раждането на сина си, тя обяснява, че се е почувствала „натоварена с отговорност и страх, че в ръцете си държи безпомощно същество, което изцяло зависи от нея.“ 
Силно притеснена от всичко, което е прочела в литературата за внезапната смърт на кърмачето и безсънните нощи, които прекарва, за да слуша дали диша, тя се изправя пред нова трудност – кърменето, с което също се справя изключително трудно. 
А неспособността да нахрани собственото си бебе я изпълва с чувство за огромна вина. 
„Непрекъснато слушах защитните и проповедници на естественото хранене, които повтаряха като мантрата, че адаптираното мляко не е добрият избор. Групите за подкрепа на кърменето повтаряха, че всяка жена може да кърми и, че това е най-естественото нещо. А, ако аз не успявам, значи съм егоист, който вреди на детето си!“ 
Тази тревожност я мъчи ден и нощ и ѝ пречи да се наслади на контакта с бебето си.

„Мислех отново и отново. За изпитанието, което преживях по време на бременността, за неспособността ми да родя по естествен път, нито да кърмя детето си.
Давах си сметка за всичко. Явно аз не бях създадена за майка. Бях убедена, че всяка минута може да се случи най-лошото. Знаех, че всичко това е на път да разруши семейството ми, от което нямаше никога да се възстановя!“ 
Джоана признава, че не е изпитала никакво щастие, а само „непрекъсната тежест и стягане в гърдите.“

Днес, когато синът ѝ е  8-месечен, здрав и жизнен, Джоана Сантана вече не плаче. Тя все още се тревожи за детето си, но е много по-уравновесена и разумна.
Тя вярва, че разказът ѝ за това как е преживяла кошмарните 3 месеца след раждането, ще помогне на много млади майки по-лесно да се справят и най-вече за нищо да не обвиняват себе си.

Мона Василева