Хем ми се иска, хем не ми стиска, хем ми е все тая

Светът се променя, а и ние с него – налага ни се да подреждаме живота си с новите реалности на съвременността. Някога жените са омъжвани едва ли не веднага след половото си съзряване, а с времето тази възраст все повече се увеличава, като дава шанс на девойките да съзреят и да се насладят на невинните си години. И ето ни в XXI век, когато не сме готови да жертваме свободата си при първото предложение за брак.

Когато за пръв път бях в Европа, имах щастието да бъда не просто турист, но и да се запозная с интересни млади хора в един непретенциозен ресторант в Мадрид. Там мен и приятелката ми ни заведе познат от Одеса, който вече много години живееше в Испания. Първото, което ми направи впечатление беше, че всички са от другаде. На няколкото квадратни метра на заведението имаше поне пет различни култури. „Не са всички от Испания, някои учат тук, други – работят, трети просто са на почивка“, - прошепна ми Олег.
И наистина, тези хора изглеждаха като студенти и бяха много добронамерени. Прекарахме си страхотно, играхме настолни игри и разговаряхме на всякакви теми. Особено приятно ми беше да общувам с двама преподаватели по английски, които бяха на стаж в училище в Мадрид. Те много бавно излягаха мислите си, като даваха възможност на всеки да може да преведе думите им и дори да помисли над отговора си. Но най-удивителното откритие тази вечер бе възрастта на новите ми познати.

Те бяха между 30 и 35-годишни.

В Русия битува мнението, че след 30-те всеки задължително трябва да има семейство и деца. За никакво учене не става въпрос и още по-трудно е да си представиш, че на тази възраст вече не си наясно с какво ще се занимаваш в живота.
Така ли иначе времената се менят и тази европейска тенденция започна да обхваща Москва и Санкт Петербург, а след това завладя ума на младите хора и в други градове. С всяка година все по-малко момичета започнаха да се стремят да се омъжат до 30-ата си година. Никой вече не се смяташе задължен да роди първото си дете преди този „страшен“ юбилей.
Освен това съвременните млади жени, струва ми се, най-накрая се научиха да се наслаждават на свободата си и на своята самодостатъчност.
Но какви са основните причини жените да предпочитат да бъдат сами?

Разочарование
Разбира се, това е първото, което идва на ум – разбитите надежди на първата любов. След неуспех в отношенията ранимите девойки се стремят да се предпазят от повторението на подобен горчив опит, като предпочитат спокойствието пред угрозата на нов провал.

Консерватизъм
Както и старите ергени, свободните жени също имат собствени навици, възгледи за живота и устроен бит. Да се промени всичко кардинално, заради появата на партньор, не е за всяка уста лъжица.

Романтизъм
Дори и във века на информационните технологии, където хората непрекъснато са заливани от тонове негативни новини, романтизмът все още грее душите с огъня на идеалната любов. Все още има жени, които мечтаят за принца – силен, красив, успял и, разбира се, толкова романтичен, колкото и самите те. А докато чакат, времето си върви.

Егоизъм
Всички се раждаме егоисти, твърдеше преподавателят ми по философия, като набиваше тази мисъл в полупразната ми глава години назад. С времето разбрах, че все пак той не е бил прав. Понякога жените са принудени от ранна възраст да се грижат за малките членове на семейството или за болни роднини, родители. Как ли протича животът им, ако лелеяната свобода получават едва към 30-ата си година. И ето сега ще се ползват със законното си право да живеят само за себе си. А защо не?

Кариера
Кариеристките са особена каста. Има жени, които не могат да бъдат просто пазителки на семейното огнище. За да са щастливи, на тях им е необходимо всеки ден да влизат в битка с хиляди задачи, като всеки път да бележат все по-блестящи победи. И дори да искат да създадат семейство, не всеки мъж може да дели своята жена с работата й. Но както е известно, всъщност избира жената.

Страх
Колкото и да ни говорят за това, че трябва първо да се учим от грешките си, по-голямата част от нас въпреки това гледат чуждия опит. И понякога страхът се оказва на мястото на една или друга приятелка, която не е особено щастлива в брака. А това ни кара стремглаво да бягаме от каквито и да било отношения, които заплашват да се превърнат в нещо повече.

Каквото и да говорим, жените, които до 30-ата си година все още не са се обзавели със семейство, едва ли страдат много силно от този факт. Те са си добра компания, уверени са в себе си и вероятно са умни. Така че срещата им с идеалния мъж рано или късно ще се случи, трябва просто да се заредят с търпение и да дочакат този момент.

А докато чакат, нека да си вземат каквото си поискат от живота и свободата.

Текст: Варвара Вербенко/eva.ru, превод: Надя Горанова