Братската любов като малка лодка в бурно море

Обичам те – не мога да те понасям. Искам да си играем – дразниш ме. Ако сте израстнали така или в момента отглеждате братя и сестри, картинката ви е ясна. Братската любов се лашка като малка лодка в бурно море. Обичта винаги е там, въпреки че понякога вълните я блъскат непреклонно и преобръщат. 

Безкрайните спорове, заяждания, силни прегръдки, заспиване заедно, ходене за ръчичка, шамари, писъци, дърпане за играчки, люшкане заедно на люлките, другари в белите, пазители на тайни езици, съревнование и драми – цялата пъстра палитра се върти до безкрай. Но в края на деня братът си е брат, а сестрата - сестра. Великата реплика на кака ми, когато си мислеше, че не я чувам, ми изплува:

„Сестра ми мога само аз да я тормозя – никой друг не може да я закача...“. Да, и аз те обичам. Нищо, че нарочно ти спирам любимата песен, или заставам пред телевизора, за да не може да смениш канала.

Теодор си няма брат в човешки облик, но наблюдайки отношенията им с Лина (осиновихме я миналата година), силно ми наподобяват на такива. В рамките на няколко часа всекидневно минават през тайни игри, затворени в някоя стая, мятане на клечки, хранене в устата, милувки и прегръдки до блъскане на врати и някой и друг шамар. Последвани от гушкане на дивана.

Когато Тео е болен, Лина се трансформира в залепена за него медицинска сестра. Ляга чинно до него и става, когато той оздравее. Понякога дори ме отменя в приспиването. Докато не почне драмата.

Теодор решава, че ТЯ не може да си играе сега и ѝ крие играчките. Намирам кокали и топки в шкафове, витрини, под дивана. Ако Лина се присламчи до мен, Тео може да реши, че е време за малко ревност и да я изрита. Понякога се смее щастливо, когато я бутне от дивана и тя падне на земята. След две секунди я целува по ушите и иска да ѝ носи вода в шепа. Вади играчките и започва игра.

Тя и Лина си е малко садо-мазохист и все по него ходи, въпреки всичко. Теодор може цяла сутрин да ѝ е скачал по главата, но когато той излезе на площадка без нея, тя се превръща във врабче, кацнало на перваза на прозореца и зорко го наблюдава и плаче за него. А когато сме всички заедно навън, ако аз и Николай завием на дясно, а Тео на ляво – познайте коя посока ще хване тя.
Теодор може и да си няма брат.....но побратим със сигурност.

Из "В малките часове" - Цвети Христанова

"Аз съм жена, филолог, съпруга, собственик на куче, но най-вече - майка на 3-годишния Теодор. Понякога си мисля, че съм изпратена на този свят с основната задача да документирам приключенията на този малък ядрен реактор. А пък Теодор се роди на 3 октомври, което явно го прави зодия Магаре. Донесе в дома ни приключения, кънтящ смях и известно количество влакове. Изпълни живота ни със смисъл. Толкова много смисъл, че не остана място за сън. И затова го отстрани изцяло.

"В малките часове" се превърна от блог в две любими книжки и в едно голямо виртуално семейство, където всички се смеем заедно, плачем заедно, споделяме заедно и се припознаваме. В тях ще намерите истински, човешки, смешни, комични и трогателни истории за чудото да си родител. Заповядайте при нас, тук е весело. Предупреждавам: докладвани са множество случаи на събудени бебета от задавен майчин смях вследствие на прочит на история от "В малките часове"."

Можете да поръчате и двете книжки ето тук.