8 лоши възпитателни подхода, наследени от нашите родители

Още преди детето да се роди, тайно си даваме обещание да не повтаряме онези възпитателни методи и грешки, които нашите родители са допускали, отглеждайки нас. На практика обаче това е доста трудно.

Игнориране

Детето се връща от училище, а майка му сякаш не го забелязва.
Минава час, два ... то се чуди какво се е случило. Пита „Какво се е случило“ и получава отговор: „По-добре ти ми кажи какво се е случило!“

Майка му не говори, сякаш не го забелязва. Бойкотът продължава, докато детето не се извини. 
Често става дума за провинение в училище, за което родителите са научили по телефон или за някое несвършено задължение.
Детето не усеща и не разбира своята вина, а само, че е отблъснато и обидено. След известно време то разбира, че за да излезе от това положение, трябва възможно по-бързо да се извини. Дори да не знае за какво точно.
С подобен подход вероятно моментите на игнориране ще станат по-малко, но и близостта с родителите – също ще се стопи.

Критика за негово добро

„Стига си се тъпкала, виж на какво приличаш?“, „Движиш се грациозно като хипопотам“, „Какво мрънкаш като бабичка!“ - подобри забележки могат да се сипят безконечно.
Родителите са убедени, че ги казват, за да коригират нещо и за „доброто“ на детето. Защото, ако през цялото време го хвалят, нищо добро няма да произтече.
Подобен подход никога не е давал резултат, затова пък се прилага от много родители.

Припомняне на финансовата зависимост

„Нищо в тази къща не е твое“, „Когато почнеш да печелиш, тогава ще имаш и думата“, казват често родителите, вероятно, защото не откриват друг начин да заявят своя авторитет. Затова и непрекъснато напомнят на детето, че е финансово зависимо. С други думи то е длъжно да премълчи своето мнение и безропотно да се подчинява.

Нарушаване на личното пространство

Вратата на детската стая винаги трябва да е отворена, за да може майката да следи какво се случва. Или пък тя влиза, без да чука.
Възрастните имат право на уединение, но и детето има същото право.

Сравняват го с други деца

Едва ли не всеки може да продължи изречението: „А пък синът на моята колежка ...“
Обикновено без да се замислят родителите дават за пример децата на приятели, роднини, колежки, които са на същата възраст и са по-успешни.
Винаги някое от тях изглежда по-добре, учи се по-успешно, помага на родителите ...
Как така на останалите родители им е провървяло, а на вас – не, остава загадка.

Насилие за маловажни неща

В детството всеки е трябвало да върши куп неща, които са били задължителни. В действителност обаче те не са чак токова важни. Например да си изяде всичко в чинията до край, при това с хляб... Обяснението, което дават родителите е: „ Не може през цялото време да правиш само това, които ти искаш! Има и задължителни неща.“ 
Ако обаче преценим спокойно и трезво, ще съкратим тези „задължителни“ неща наполовина и ще си дадем сметка, че ги повтаряме по инерция, а те не носят полза за детето, но постоянно му създават дискомфорт.

Акцент върху негативното

„Стига се смя, после ще плачеш“, „Рано е да се радваш!“, „Който се смее последен, се смее най-добре“ - този родителски хумор често попарва ентусиазма на детето тогава, когато то реши да сподели радостна новина.

Опит да го засрамите пред другите

„Как се държиш, излагаш ме пред другите!“, „Ако продължаваш да се държиш така, ще те оставя в детската градина цяло лято“, „Какво ще си помислят хората за теб!“ - понякога родителите се притесняват от поведението на детето, когато наоколо има други хора, затова го обиждат. Подобно поведение не носи никаква полза и руши добрите отношения в семейството. И не е добър възпитателен подход.

Част от тези „възпитателни“ модели сме наследили от родителите си, други вероятно сме копирали от „по-опитни“ родители. Прилагаме ги и сме убедени, че са за доброто на детето. Причините са много - липса на опит, безпомощност за справяне в определени ситуации.

Някои стават родители твърде млади и съвсем не са подготвени за новата си роля. Затова пресъздават негативния модел от своето детство, където насилието, безусловното подчинение, авторитаризмът и наказанията са били основен възпитателен модел.
Сега обаче има много начини родителите да се информират, да четат, да търсят съвет от психолог и да получат подкрепа, за да станат наистина съвременни родители.

По материали на:  mother.ly, адаптация Мона Василева