Ако цветът на зеницата се промени или в ириса се явят петънца

Много промени в ириса на детското око тревожат родителите. Някои от тях не крият риск, други налагат незабавна консултация с офталмолог.
Например, ако на снимка със светкавица на бебето  мама и татко установят, че едното му око е по-голямо.
Подробности разказва офталмологът –  д-р Екатерина Потеряева пред deti.mail.ru.

Промяна в цвета

Явлението е известно в медицината с красивото име – левкокория. Състояние, при които зеницата на окото губи обичайният си цвят и прозрачност и побелява. В този случай се налага да се търси лекар.
Има още едно странно явление, които родителите могат да забележат само, когато снимат детето със светкавица. На снимката се явява така нареченият ефект на „червените очи“.
Ако на тази снимка те забележат, че „червените“ очи са с различен размер (или пък, че едното е червено, а другото – не е), трябва да потърсят консултация с офталмолог.

Това може да спаси живота на детето, защото подсказва наличие на ретинобластом. Това е злокачествен тумор на ретината на окото при деца и се изявява в първите 5 години след раждане. И пикът е около втората година. Хубавото е, че в 97% от случаите лечението е успешно.

Петна по ириса

Тъканта на ириса съдържа клетки, в които има различно количество пигмент.  Когато са близо до повърхността, те се виждат като тъмни петънца. Това са така наречените пъстри ириси. Количеството на пигментни петна е различно и може да се промени под влияние на различни фактори.
По време на пубертета цветът на ириса се променя като количеството пигментация също може да се промени. Явяват се натрупвания и тъмни петна - невуси. Това може да стане под влияние на различни фактори: светлина, УВ лъчи и други.     

Възлите на Лиш (Lisch nodules) са малки, доброкачествени тумори на окото. Сами по себе си те не са опасни.

Зачервени клепачи

При новороденото или при малкото кърмаче могат да бъдат свързани с хемангиом и съдови аномалии в кожата на клепача. Тези аномалии преминават самостоятелно с времето и всяко лечение в тази зона е много по-опасно от тактиката на изчакване. Диагнозата и лечебното поведение трябва да определи педиатърът.