Извърших най-големия родителски грях

Признавам. Свърших най-страшния родителски грях – престанах винаги да поставям своите нужди в ъгъла. А децата при всички обстоятелства да са на първо място в моя живот.

С тези думи започва изповедта на блогърката Женевиев Шоу Браун, майка на 3 деца, която винаги е жертвала своите интереси, за да не лишава от нищо децата си.
В един момент обаче осъзнава, че това не е необходимо. Нещо повече – често е в ущърб както на децата, така и на семейството.

Снимка: Guliver / iStock

За да мога спокойно да разкажа всичко това, трябваше да мине време и да извървя дълъг път.
Сега вече не се притеснявам да говоря затова, защото сякаш станах по-добра, а децата и съпругът ми – по-щастливи.

В един момент забелязваш, че във всяка ситуация децата за теб са най-важното. Не бих казала, че това е осъзнат избор. Просто се случва от само себе си.
Не е това, което обещах на себе си след като първото дете се роди (сега те са 3), но стана така, че се наложи да забравя за себе си.

Престанах да се храня правилно и здравословно, да спя нормално, пропусках важни неща – да отида на профилактичен преглед при лекаря, обличах се някак си немарливо и често излизах с тези дрехи, с които по цял ден бях вкъщи.

Не бях планирала това, не бях мислила – просто така се случи в новия ми живот, след като детето се роди.
Докато внезапно не ме споходи прозрение. Случи се, докато си претоплях някакви гадни полуфабрикати, а синът ми обядваше пържоли от пуйка с гарнитура задушени зеленчуци и плодов десерт.

Интересно, като ставаш сутрин в 5, за какво ти стига времето и какво можеш да приготвиш за обяд? При това въобще не се замислих какво ям аз, мисълта ми винаги е била за детето.
Тогава се попитах. А какво ще стане, ако към себе си се отнасям със същата любов, както и към детето.

Например – редовно водя децата си в поликлиниката, а самата аз не съм била на лекар от няколко години.
Губя часове, за да им подбера хубави дрешки за разходка, а самата аз съм в едни и същи дънки от години.
Опитвам се да им намеря дечица на тяхната възраст за игри и разходка, а аз с месеци не се виждам със своите приятели.
Държа на режима и гледам всяка вечер да си лягат рано, за да се наспят, а аз ровя в телефона си до среднощ.

Колкото повече мислех, толкова повече несъответствия откривах. И разбрах, че това си е чисто лицемерие – исках живота на моите деца да е прекрасен, забравяйки и пренебрегвайки изцяло себе си.
Тогава се запитах – мога ли да отгледам щастливо дете, без да мога като пример да му покажа щастлив възрастен – себе си!
И така почнах лека-полека да променям собствения си живот. Не знаех точно от къде да започна, нито какво точно да направя. Просто правех за себе си това, което по принцип вършех за децата си.

Например, спането. Децата имат режим, който се опитвам да спазвам всеки ден. Сега и за себе си сложих същите правила – лягам си в определен час.
Следваща стъпка. Старая се моите деца да се занимават с някакъв спорт.
Прекрасно – и за себе си отделих време да спорт ( дори се подготвям за маратон).

Приятелчета в памперси, които така старателно подбирах за моите деца? Реших, че мога да съчетая някак всичко и възобнових отношенията си с моите приятелки.

Резултатът от тази проста промяна не закъсня.
Сега се чувствам някак по-отпочинала и заредена, станах по-търпелива майка и спрямо децата си.
Редовно спортувам – самочувствието ми силно се повиши. Всъщност това беше мотивът и когато записвах децата си да спортуват. Точно това исках за тях.
Започнах да се виждам с приятелите си, това ми напомни времето, когато още нямах никакви деца. Разбрах, че за нищо на света не искам да се връщам в миналото.
Започнах да се храня, но с това, което готвех за децата, и така неусетно свалих няколко килограма, а енергията ми сякаш се възстанови.

Опитвам да науча децата на добри маниери. А сега използвам тези маниери и при общуването с мъжа ми.
Бинго! Нашите безконечни спорови и кавги също отидоха в миналото. Сякаш се изпариха.

Наистина родителството е саможертва и алтруизъм, но без доза егоизъм не става. Няма как да бъдете добри родители.
Отделяйки внимание за своите нужди и желания, аз станах по-щастлива. А най-важното – направих щастливо и цялото си семейство.

Genevieve Shaw Brow, адаптация Мона Василева