Малкото момиче е вече голямо и излиза по срещи. Ами сега?! (Част 1)

Майка сте на момиче, което вече е в такава възраст, подходяща за излизане (без вас), влюбване (не онова, невинното, от детската градина), та дори самостоятелна ваканция (с приятелките разбира се, не със семейството). И как точно да сте спокойна в тази ситуация? Отговорът е един – трудно, да не кажем, че е почти невъзможност. За вас тя е все още малкото ви момиченце, а както знаем фантазията на майките е огромна или иначе казано – „Дано не ти се случва онова, което си го мисли майка ти“.

Истината е, че това е сложен период, в който отговорността на майката е действително огромна. Защото тя трябва хем да опази порасналото си момиче, хем да бъде негова най-добра приятелка (за да не прекъсне доверието помежду им), хем да бъде опора (а неминуемо ще има нужда от утешителни думи и разбиране), хем да я предпази от всичките злини на света (доколкото може). Последното е и най-важното, поне в мислите на всяка една майка, което обаче не означава, че останалите трябва да се подценяват.

И така, какво да направите, когато дъщеря ви започне да излиза, да се среща с приятели и да води самостоятелен живот. За какво трябва да сте подготвени и как да реагирате в определени ситуации?

Майка успокоява момичето си. Снимка: Shutterstock

Не укорявайте, а подкрепете

Първото излизане с приятели на момичето за повечето родители е откровен ужас. Но рано или късно този момент настъпва. Важното е да подготвите детето си и да го приемете като естествен етап от нейното развитие. Задачата на родителите е да насърчават откъсването от детството, а не да укоряват детето си, че иска да върви напред.

Независимо дали става въпрос за излизане на пица, домашно парти, кино или просто разходка с приятели, това е моментът, когато момичето ще направи своя голям дебют като самостоятелна личност. То също е неуверено, така че има нужда от вашата подкрепа.

Как най-правилно да реагирате

Когато дъщеря ви зададе въпроса: „Мамо, мога ли да изляза с приятели?“, много важно е да дадете правилния отговор. Кажете „Да“, но поставете граници, особено ако е под 18 години. Такава граница е часът, в който трябва да се прибере. И също така – кога може и кога не може да излиза. Когато е на училище, а не във ваканция, уикендът е по-подходящ за такива излизания, тъй като няма да има много домашни за следващия ден.

Проверете също така какви са намеренията й. Не става дума да проведете полицейски разпит, а да упражните здравословната доза контрол, за да сте сигурни, че детето ви няма да попадне в лоша компания. Важно е да знаете с кого излиза и къде ще бъдат, но попитайте и как смятат да се забавляват. Ако е домашно парти, задължително трябва да има поне един възрастен, който да контролира нещата.

Полезни ли са забраните

Много повече ефект ще има, ако обяснявате, а не забранявате. Вместо да изброявате какво не бива да прави, по-добре обяснете какви са вашите очаквания. „Очаквам да не пиеш алкохол, когато си с приятелите си“ ще има много по-голямо въздействие отколкото, ако директно заповядате: „Не пий!“

На тази възраст е важно да разговаряте много, да обясните какво означава да излизат сами и какви биха били последиците от някои техни избори. Различни изследвания върху рисковото поведение (пушене или пиене) показват, че свободното говорене за това в семейството може да помогне за намаляване на проблема. Симулацията на определена ситуация по време на разговора поставя момичето пред различни варианти, което пък го кара да размишлява и да бъде по-критично.

Дайте шанс на независимостта

Около 12-13-годишна възраст повечето деца искат вече да бъдат независими. Родителите не трябва да възпрепятстват тази тяхна нужда. Но е важно да ги научат на правилните начини как да постигнат и се насладят на своята независимост. И тук вече е много важна ролята на родителите, които са първите ментори в живота на своето дете.

Винаги помнете, че няма фиксирани и определени правила по отношение на дисциплината и образованието. Здравият разум, любовта и уважението трябва да надделяват между страните.

Не задълбочавайте конфликтите

Неминуемо се случват и не бива да правите драми или крайни изводи от това. Макар и смекчени покрай по-съвременното мислене на доста родители, конфликтите между поколенията си остават. Но те не бива да са повод за прекъсване на диалога, а необходимост от премоделиране на връзката. А и сблъсъкът между деца и родители е част от растежа на децата, нека не забравяме това.

Най-често този сблъсък е между майката и децата, тъй като бащата обикновено е по-неконфликтната личност в семейството. Подрастващите инстинктивно „усещат“, че отношенията с майките предполагат по-големи затруднения при постигането на автономност, а причината е по-голямата емоционална зависимост.

Майката е тази, която несъзнателно държи децата си обвързани с миналото. Тя играе амбивалентна роля, тоест вдъхва сигурност, но в същото време прави детето зависимо. Това е и причината за сблъсъка – детето опитва да се освободи от тази зависимост и да утвърди собствената си индивидуалност. Което не означава, че отхвърля майката като такава.

Майка и дъщеря. Снимка: Shutterstock

Бъдете толерантни

В същото време връзката между майка и дъщеря е по-интимна по причина на половата идентичност. В тази фаза майката може да има както положително, така и отрицателно влияние. Дъщерята несъзнателно може да опита да нарани своята майка. Това е егозащитна реакция. Забелязва се и отчуждение, но то е защото следва друг етап от съзряването на детето. И майката е тази, която трябва да го освободи от своето влияние. Това всъщност е и нещото, в което най-много майки се провалят – точно заради майчинския инстинкт.

Когато това се случи, тийнейджърката (говорим за много ранните етапи на юношеството) започва да се отдалечава и да разхлабва онези връзки, типични за детството (преди юношеството), които досега са били много полезни, но опасни оттук нататък. Тази (майчина) връзка трябва да се разхлаби, за да се освободи място за други женски връзки (с приятелките, приятелите), полезни за развитието на други модели, необходими й за бъдещия живот.

Приемете промените спокойно

Покорната и непротестираща дъщеря със сигурност е по-удобна и крие по-малко неприятности за родителите. С нея животът е далеч по-спокоен. Но послушното момиче в един момент рязко пораства и тогава може да стане опасна за себе си. Всъщност покорството е по-притеснително, отколкото бунтарството. Защото във втория случай родителите имат някаква представа какво да очакват, докато в първия те могат да бъдат внезапно и много неприятно изненадани.

Спокойствието е индикация и за неестествена привързаност, което се отразява на фазата на растеж по негативен начин. Затова не се успокоявайте, а опитайте да говорите с детето си, дори когато не ви създава никакви притеснения.

По материали от Mamma sto bene