10-годишната ми дъщеря плаче по всякакъв повод

„10-годишната ми дъщеря плаче понякога без причина. Всяка забалежка в училище възприема много остро. Сутрин се облича и реше косата си и отново избухва в сълзи. Честно казано, се уморих от капризите ѝ. Преди година и половина отидохме с нея на психолог. Имаше ефект, но не за дълго: сега всичко започна от ново. Успокоявам я, после ѝ се карам, после обяснявам, че е необходимо негативните емоции да се сдържат. Но нищо не помага.”, разказва разтревожена майка.

Разбирам колко сте уморена от безкрайните "капризи" и тъжно настроение на дъщеря си. Но изглежда, че самото момиче страда много от случващото се.
Всеки от нас има различна способност да възприема света около себе си. Дъщеря ви най-вероятно е от така наречените свръхчувствителни деца. Хората от този тип са лесно раними. Те имат много тънка, лесно пропусклива "преграда" с външния свят, обяснява детския психолог Татяна Бедник.

Представете си, че отивате на рок концерт: отначало може да ви хареса, но след това започвате да се уморявате от силна музика, ярките светлини, танцуващите около вас.
Дъщеря ви „прекарва“ всеки ден на такъв концерт и, разбира се, е много уморена. Потоци от впечатления се изливат върху нея от всички страни и тя не знае как да се справи с тях.
Сетивата ѝ са изострени до краен предел: звуците нараняват ушите ѝ, светлините я заслепяват, миризмите я отвращават. 
Тя наистина може да бъде  раздразнена от тесни дрехи, от разресването на косата.
Тази превъзбудата може да бъде причинена не само от външната среда, но и от собствените ѝ емоции, които „скачат“ между две крайности: или радост до небето, или всемирна тъга.
Често  тези деца  трудно установят отношения с връстниците си. Те могат да реагират много болезнено на невинни шеги и дори една остра забележка е истинска трагедия за тях.

Момиче плаче. Снимка: Getty

Как можете да помогнете на дъщеря си
 

На първо място, бъдете търпеливи. Не забравяйте, че с правилния подход със сигурност ще има подобрения, но това е дълъг процес.
Ще трябва да се придържате към четири принципа:

• съпричастност, 
   
• структуриране на живота му и поставяне на твърди граници,
   
• насърчаване на инициативата,
   
•  усвояване на умения за самонаблюдение.

Свръхчувствителните деца наистина се нуждаят от съчувствие и разбиране от възрастните. Дори ако ви се струва, че проблемите и трудностите на дъщеря ви са пресилени и преувеличени, се опитайте да се отнасяте към тях със съчувствие и уважение.
Важно е тя да се увери, че разбирате чувствата ѝ, така че да вижда подкрепа в лицето ви.
Емпатията поражда интимност и това със сигурност ще подобри връзката ви.
За да се научи сама да се контролира, първо ще се нуждае от външна рамка. Опитайте се да проявявате чувствително отношение , което да съчетавате с със строгост и последователност в изискванията.

Рамка и режим 

В живота на дъщеря ви трябва да има дисциплина и ред.
Опитайте се да действате твърдо, да не угаждате на капризите ѝ, но в същото време да останете любяща майка.
Говорете, ако е възможно, с равномерен, спокоен тон, като се опитвате да предадете с интонация, че сте чули, че е обидена или разочарована, но в същото време я оставете да разбере, че това не е причина да не изпълнявате установените изисквания.
Приемайки вашата помощ и подкрепа, момичето ще се почувства способно да преодолее трудностите.
Насърчавайте нейните предложения и инициатива. Важно е тя да придобие увереност в себе си.

Нестабилното емоционално състояние на детето по същество е опит да ви съобщи за своя дискомфорт. Не бива да оставите тези съобщения без внимание. Това ще означава игнориране на нуждите ѝ, а те могат да бъдат както физически, така и психологически.
Всичко е наред, ако в живота има кавги и конфликти. Те са неразделна част от нашето съществуване
И понеже на дъщеря ви е трудно сама да се справи със собствените си емоции, ѝ помогнете да ги подреди. Насърчавайте я с въпроси. Нека тя сподели чувствата си относно случващото се в училище и извън него. Вашето съчувствие и подкрепа ще ѝ помогнат да разкаже точно как се чувства. А това от своя страна ще допринесе за правилната линия на поведение.

Помогнете на дъщеря си да обмисли своите преживявания
Например, ако тя не иска да носи чорапогащник, може спокойно и с уважение да отбележите: „Е, леле, какви умни крака имаш, те сами знаят кое им е удобно и кое не.“

Дъщеря ви ще продължи да е така чувствителна. Но И е важно тази чувствителност да не ѝ пречи да се радва на живота.
Като ѝ помогнете да разбира по-добре тялото си и да се справя с неприятните усещания, вие постепенно ще я научите да бъде по-гъвкава, независима и уверена в себе си.

Мона Василева