Когато нервите са на ръба: 10 правила как да не си го изкарвате на детето

Понякога децата наистина са много досадни и ни вадят от кожата. Докарват ни до ръба на нервите, крещим, а после се чувстваме виновни.
На следващия ден всичко се повтаря.

Гневът е най-естественото човешко чувство. И дори е от полза, когато имаме малко дете. То така е устроено, че не чува това, което „злият“ възрастен му казва. И няма да си научи урока, ако той не кресне.
Детето просто ще се почувства несправедливо обидено, неразбрано и необичано – ще се задейства вроденият му защитен механизъм
Научете се да разпознавате първите симптоми на гняв. И се опитайте да спрете изблика на ярост.
Как да го направим?

1. Напомняйте си, че детето се учи от вас

Не забравяйте, че вашият гняв плаши детето и не влияе по най-добрия начин на отношенията. Детето не чува значението на думите, но вижда, че не се контролирате. Като викате, то няма да разбере и най- точните думи, но ще му дадете лош пример.
То може да направи следния извод: възрастните могат да крещят и да ругаят, значи това е нормално. И в крайна сметка то ще приеме този модел на поведение.

2. Подгответе се предварително

Ако изблиците на гняв са зачестили, в никакъв случай не ги пренебрегвайте. Те показват, че трябва да се грижите за себе си. Може би имате нужда от допълнителен сън или тялото ви се нуждае от витамини?
Настроението е свързано не само със събитията през деня, то зависи и от химичните процеси, протичащи в мозъка и в тялото.
Нека в менюто има постното говеждо и пуешко месо. Те съдържат триптофан, който се превръща в серотонин - мощен естествен антидепресант.
Менюто ще бъде още по-здравословно, ако намалите количеството кофеин и захар.
Като се наблюдавате, ще установите в кои часове от деня сте най-уязвими и имате нужда от почивка.

3. Спрете

Щом усетите, че сте на ръба на нервите - спрете! Направете пауза, за да не кажете или направите нещо, за което ще съжалявате по-късно.
Ако говорите - млъкнете (дори и да не сте довършили изречението).
Ако сте посегнали (например, замахвате ) - замръзнете на място.
Измислете специален жест, с който сякаш ще „натиснете спирачките“. Така ще покажете на детето, че ситуацията започва да се нажежава.
Кажете силно и уверено: „Спри!“. Този сигнал няма да спре нежеланото поведение на детето. Целта на действието е вие да се успокоите. С течение на времето обаче детето ще разбере, че след жеста „стоп“ трябва да спре и то - тогава техниката ще работи и за него.

4. Ръкопляскайте

Ако сте толкова бесни, че жестът „стоп“ не работи и сте готови да напляскате детето, се опитайте да пляскате с ръце.
Репетирайте предварително: пляскайте бързо и силно, в същото време кажете на въображаемата публика „Леле, колко съм ядосан!“
Внимание - тази техника няма да работи, ако добавите сарказъм!
Без криви усмивки и забележки като „Браво, докара майка си до ръба!“ или „Браво, днес надмина себе си!“
Вашата цел е да освободите негативните емоции, а не да объркате детето. 

Ядосана майка шофира. Снимка: Getty

5. Нямо кино

Опитайте се да изкрещите тихо това, което сте готови да кажете на глас. Отворете широко устата си, стиснете юмруци и напрегнете мускулите си, но не издавайте звук. Преди да използвате тази изпитана техника, запознайте детето си с нея в спокойна обстановка - някои майки имат такива артистични способности, че изглеждат доста впечатляващо, когато са гневни, но не издават и звук.

6. Създайте дистанция

Незабавно напуснете мястото, където е станал инцидентът. Използвайте „стоп жест“, за да направите пауза и да се отдалечите от детето. Сложете го в леглото или го заведете на детска стая.
Ако хлапето се е вкопчило във вас и не иска да бъде само, влезте в банята.
Ако това не е възможно, се обърнете гръб към детето или скръстете ръце, затворете очи и запазете тишина.
Можете да сложите слушалките си и да създадете свое собствено пространство. По този начин ще покажете на детето, че не сте в състояние да продължите да общувате с него и че трябва да получите нужната почивка. Освен това ще му дадете пример как да се справя с гнева. 

7. Прегръдка

Ако след паузата сте успели бързо да се успокоите, не е необходимо да се дистанцирате. Приближете се до детето и го прегърнете силно. Не казвайте нищо, просто го гушкайте.
Поемете дълбоко въздух и си кажете: „То е просто малко дете. Мога да се справя. Ще мине."
Напомнете си, че децата растат бързо и много скоро ще пропуснете тези моменти. Тези прегръдки не означават, че одобрявате нежеланото поведение и сте готови да го игнорирате. Казват, че обичате детето си, независимо от всичко.

8. Абстахирайте се от ситуацията

Не забравяйте да овладеете техниката на дълбоко и бавно дишане. Кислородът блокира освобождаването на адреналин и помага за намаляване на възбудата.
Погледнете нещо, което доставя удоволствие (небето, снимка, дърво) или затворете очи. Опитайте се да броите, да прочетете стихотворение или молитва, да кажете успокояваща фраза: „Спокойно, всичко е наред“ или „Бог да ми помогне“.
Починете си за известно време от ситуацията, която ви е разстроила. Ще се успокоите малко, ще дойдете на себе си и ще можете да я анализирате спокойно.
Понякога пет или десет минути не са достатъчни.
Е, ако има някой, който може да гледа детето в този момент - тогава можете да слушате музика, да вземете душ, да отидете да потичате или да се обадите на приятелка (но не обсъждайте проблема с нея!)
Опитайте се да си отделите възможно най-много време за себе си.

9. Погледнете проблема отстрани

За да разберете какво точно ви е вбесило, повторете цялата сцена в главата си. Представете си, че сте експерт и всичко, което се е случило, е епизод от телевизионно предаване. Не се разсейвайте от миналите "грешки" на детето, не се навивайте.
Опитайте се да бъдете ясни. „Побеснях, защото синът ми избяга от мен в магазина. "„Аз се вбесих, защото децата се караха за играчки.“
Понякога след анализ става ясно, че хленченето в супермаркета или разпръснатите играчки са били само последната капка, а преди това сте се сдържали твърде дълго, опитвайки се да не се ядосвате.
Понякога, когато страстите утихнат, може да определи истинската същност на проблема и да се съсредоточи върху начините за решаването му.

10. Обърнете страницата

Всички сме далеч от съвършенството, така че не трябва да го изисквате нито от себе си, нито от децата. Хлапето е поискало нещо, вие сте му отказали. То и било гневно, вие сте на я сно. Временно сте загубили самообладание и сте повишили тон. Ситуацията не е от най-приятните, но не е и трагедия. Не се фиксирайте върху грешките си и нежеланото поведение на детето. След като и двамата се успокоите, оставете неприятната случка в миналото и се заемете с нещо друго.
Децата бързо забравят за неприятностите - струва си да вземете пример от тях.

По материали на Parents, Мона Василева