Как да преживеете пубертета, без да се превърнете във враг на детето

Всеки има право на личен живот и вашият пораснал син или дъщеря не прави изключение.

Желанието да има лично пространство, което никой няма да наруши, е съвсем естествено и тази нужда се формира, докато детето расте.
В един момент надписът „не влизай, без да почукаш“ се появява не само на вратата на стаята на тийнейджъра, но и, образно казано, на душата му.

Разбира се, родителите вече имат достатъчно трудности и трудно могат да преценят къде минава тази невидима линия, зад която вчера са прекрачвали, ама днес достъпът им вече е отказан. И при нарушаването ѝ, реакцията от страна на пораснало дете може да бъде много остра.

Факт е, че юношата започва неизбежната фаза на раздяла и се отделя от родителите си. Той вече не се нуждае от постоянното присъствие на мама и татко в живота си. Заедно с това му предстои да се ориентира кой е той - с една дума да стане самостоятелна личност със собствена индивидуалност.

В този период има физиологични и психологически промени, които тревожат тийнейджъра.
Променящото се тяло и развиващият се мозък също изискват лично пространство. Появяват се нови страхове, желания, идоли, хобита, до които, пътят на мама и татко е преграден.
По този път той трябва да върви сам и следователно вратата на стаята му трябва да бъде плътно затворена, а телефонът и компютърът трябва да бъдат защитени с парола.
Този период е огромно предизвикателство за родителите, които в началото просто не разбират как да се справят с това променено и ново същество.

До вчера то е било гальовно детенце, а днес изведнъж се превъръща в студен непознат младеж с пиърсинг и зелена коса.
Изглежда контактът е загубен завинаги. Тук е важно родителите да не се отчайват и да помнят, че „оттеглянето в себе си“ изобщо не означава, че тийнейджърът има какво да крие. То се диктува от острата жажда за независимост и е просто белег за растеж, необходима фаза в развитието на личността на детето. 

И родителите, и тийнейджърите трябва да разберат, че уважението към личното пространство и доверието са неразривно свързани.
Понякога мама и татко ще трябва да направят труден избор, защото, от една страна, те се доверяват на детето, а от друга страна, желанието му за независимост може да го отведе в опасна джунгла и тогава те ще трябва да се намесят. 
Ето защо трябва да му внушите, че колкото по-честно и отговорно се държи той, толкова вие повече ще му вярват и ще разполага с повече свобода.
В крайна сметка, защо ще им се налага да го шпионират, ако знаят, че той е отговорен и надежден човек.

Майка чисти стаята на порасналия си син, докато той игре електрони игри. Снимка: Getty

Но независимо от внимателно изградените граници, доверие и уважение към личното пространство на тийнейджъра, ако поведението му се промени и стане подозрителна, родителите трябва да се намесят - те имат пълното право да го направят и това е дори тяхно задължение.

Родителите са длъжни да пазят децата си, дори когато на тях им се струва, че нямат нужда от защита. И в тази ситуация целта оправдава средствата – в потенциално опасните ситуации - мама и татко могат да огледат стаята на тийнейджъра или да следят активността му в мрежата. Защото правото на един тийнейджър на личен живот изобщо не означава, че той може да прави каквото му хрумне.
Но като цяло, колкото и да е трудно, не забравяйте, че този период отминава. Ще премине по-леко, ако успеете да преодолеете проблемите заедно, ако проявите търпение и уважение, връзката ви ще е по-стабилна. 
Във всеки случай не трябва да губите оптимизъм, но не забравяйте, че от това как ще се справите с тийнейджърските години на вашия син или дъщеря зависят в голяма степен отношенията до края на живота ви.

По материали на  moms.com, Мона Василева