Има ли нужда от арбитър в детските кавги

Спомняте ли си някога, докато сте скубели косите на сестра си или на приятелка, родителите ви да са се намесвали? Изключително рядко. Дори баба не е ставала арбитър.

Скоро ожесточеният спор стихва от само себе си, страстите се успокояват и децата с усмивка продължават играта.
В училище също кипяха страсти, раздаваха се ритници, в междучасието се разпалваха спорове и скандали, за които родителите ни дори не подозираха.
Сега обаче и момичета и момчетата, плачейки бързат да звъннат на мама по телефона, за да разкажат кой с ги е обидил и наранил.
И родителите се чувстват задължени да се се намесят и да вземат старана, за да защитят отрочето си.
Понякога без да са наясно със ситуацията, влизат в ролята на арбитър в конфликта.

Нека децата сами разрешат конфликта

Конфликтите са неразделна част от живота и възникват във всяка ситуация – на детската площадка, в градина, в училище, на двора.
Дайте възможност на децата сами да разрешат конфликта, съветват психолози.
Това са базисни умения за социализация, които е важно да се развиват от най-ранна възраст.
Именно в общи игри и спорове, хлапетата учат и усъвършенстват уменията си да се договарят, да общуват, да решават различни конфликти и .... най-важното да отстояват и защитават собственото мнение, без да използват юмруци.

Майка успокоява по-малкото дете. Снимка: Getty

Родителите са водени от добрите намерения и искат да защитят своите деца. Но  понякога хлапетата са хитри и съзнателно или не,  успяват да ни манипулират. Те очакват родителите винаги да разрешат конфликта, но в тяхна полза.

Покажете добър пример

Децата копират всичко от нас и логиката е проста - ако ние разрешаваме своите спорове с крясъци, малките също ще правят така.
Задачата ни е да ги научим правилно да излизат от такива ситуации, а преди да се развикаме, да помислим, да изслушаме и двете страни.
И чак след това да преценим разумно кой е прав и кой – не.

По материали на deti.mail.ru, Мона Василава