Носталгия по неизгубеното или още един начин да оценим това, което имаме

Повечето от нас са запознати с носталгията - леко тъжен спомен, например за сватба, абитуриентско парти или семейна среща. Като цяло това е положително чувство, макар и с оттенък на тъга по повод отминалото. В статията „Истинското значение на носталгията“ (2017 г., The New Yorker) Майкъл Шейбон определя този момент като „вие сте позвънили директно в миналото и сте чули глас в отговор“.

Въпреки този познат възглед, психолозите наскоро стигнаха до извода, че съществуват различни видове носталгия, включително такива, които са насочени не толкова към миналото, колкото към бъдещето - очаквана и изпреварваща /антиципативна/ носталгия. Съществуват доказателства, че различни емоции могат да бъдат преживявани по изпреварващ начин - удоволствие, тревога, гордост, омраза към себе си и облекчение, но едва през последните години психолозите започнаха да разглеждат носталгията по този начин.

Очакваната носталгия

е усещането, че един ден ще изпитвате носталгия по определено преживяване. „Изпреварващата емоция е предположение за това как ще я изпитате в бъдеще“, казва Винг Йи Чънг от Университета в Уинчестър.

В същото време, според Кристин Бачо от учебното заведение Le Moyne College в Сиракуза, Ню Йорк, очакваната носталгия е чувство за загуба на това, което все още не е загубено, което все още се случва.

Разликата между очакваната и изпреварващата носталгия се състои в това кога се преживява емоцията. При първата тя се очаква в бъдещето, а при втората се появява вече в настоящето. По този начин копнежът на очакваната носталгия се появява преждевременно. „Очакваната носталгия е загубата на това, което все още имаш“, казва Бачо. Това е сложна конфигурация с няколко времеви пласта. Тя съдържа тъжното преживяване на човека в настоящето, въображаемото бъдеще, в което настоящето вече се е превърнало в минало, и отражението на собствените чувства в настоящето и въображаемото бъдеще.

Ако например сте прекарали известно време с любим човек, който живее далеч от вас, и предварително сте изпитвали тъга, че той или тя ще си тръгне, сте изпитвали изпреварваща носталгия. Ако сте прекарали известно време заедно и сте се уловили, че си представяте колко тъжни ще бъдете в спомена за тази среща по-късно - това е очаквана носталгия.

Макар че обичайната носталгия по миналото - или личната носталгия - съчетава радост и тъга Чънг отбелязва, че изследванията показват, че психологическите ефекти от нея са предимно положителни. Бачо е съгласна, че обичайната носталгия е полезна за психичното здраве - тя ви кара да се чувствате по-свързани с другите, добавя оптимизъм и по-дълбоко чувство за смисъл и цел. Хората, които са по-склонни към лична носталгия, са склонни да бъдат по-ангажирани с текущите събития.

Съществува обаче и друга форма на носталгия по миналото, наречена

Историческа носталгия

или анемоя - преживяванията се отнасят до период от миналото, в който човекът всъщност не е живял - и тя се свързва с неудовлетвореност от настоящето, цинизъм или песимизъм). Що се отнася до новите, „бъдещи“, видове, носталгията по очакваното, изглежда има предимно положителни ефекти - например увеличава удоволствието от момента. При изпреварващата носталгия обаче изглежда не е така.

Бачо и колегите ѝ, създавайки Въпросника за очакваната носталгия, за да оценят податливостта към нея, установяват, че тези, които мислят повече за бъдещето, са по-склонни да я изпитват. Освен това хората, които са склонни към очаквана носталгия, трудно се наслаждават на настоящия момент, дистанцирайки се от него, така че е по-малко вероятно да запазят спомен, когато отмине. Възможно е също така да са по-склонни към тъга и тревожност.

„Очакваната носталгия може да накара родителя да се чувства тъжен, когато гледа как бебето му играе, защото знаем, че детството не може да продължи вечно - детето израства“, обяснява Бачо. Въпреки това носталгията по очакването не е само лоша. Понякога хората могат да прибягват до нея в трудни дни, за да ги преживеят по-лесно. В друго неотдавнашно проучване Бачо и колегите ѝ споменават публикация в блог, която са открили през 2020 г. „Носталгия по карантината за COVID-19 - беше страшно време, но ще ми липсва принудителната ни семейна сплотеност“, пише блогърът.

Продължението четете в Мениджър Нюз