Няма нито една причина да се бие дете

Чудно е как, стъпили на върха на цивилизацията, е възможно хората да не са прекратили отдавна спора дали е редно или нередно децата да се бият. Даже някои подчертават мотива: „с възпитателна цел“. Ние в Новите родители имаме категорично мнение по въпроса и неведнъж сме го изразявали в прав текст: „Шамарената фабрика никога не е изработвала качествени продукти“. Но сме провокирани да се изкажем отново заради коментари на читатели, според които убеждаването и възпитанието не стават само с приказки, защото, видите ли, поколението, израснало със съветите на доктор Спок, е поколение на гаменчета, незачитащи нищо и никого - родителите им вярвали, че не трябва да ги оставят да реват, не трябвало да се пошляпват и други такива. 

Вярно, че днес агресивното и гаменско поведение е навсякъде. Когато детето го проявява, сме възмутени, обаче ние, големите, си го позволяваме просто, защото можем. Вместо да потърсим обяснение защо след 20-ото повтаряне на забрана, съвет или просто реплика детето продължава да си прави неговото, ние просто не издържаме и... И какво? Може би трябва да потърсим друг подход, но защо ни е най-лесно този подход да е шамар? Обидата остава, тази реакция се усвоява, затова и няма оправдание за родителската агресия. В подкрепа на нашата теза ви предлагаме текст от клиничния психолог Юлия Лапина, която изброява и оборва 12 често изтъквани причини за удрянето на деца:

Когато публикувам материали за боя на деца, винаги има хора, готови да защитят своето "право" да бият. Те посочват различни причини и нито една от тях не може да бъде оправдание.

„Има разлика между пошляпване и удряне.“

Не, няма разлика, те са буквално едно и също действие. Ние просто даваме по-меко название на това действие, за да го оправдаем.

„Понякога се налага да плеснете, защото няма време да обяснявате.“

Ако имате време да плеснете, значи има време да протегнете ръка и да не оставите детето да се нарани.

"Децата не разбират от думи, така че без шамари не става."

Бихте ли ударили инвалид? Не, защото това е престъпление. Никой не бива да бъде бит, независимо от умствените му способности. Ако някой не разбира думите, тогава как може да разбере причините, поради които този, който би трябвало да го обича, го наранява нарочно?

"Обичам децата си и те го знаят. Пляскането няма да им навреди."

Родителската любов не смекчава ефектите от шамарите, показват проучвания, дори това може да насади още по-силно безпокойство у детето. Според Алфи Кон (автор на книгата „Митът за дисциплината“ – бел. ред) „Това, което чувстваме към децата си, не е толкова важно, колкото тяхното преживяване на тези чувства и как всъщност възприемат отношението ни към тях ... Това, което наистина има значение, е какво послание получават нашите деца от нас, а не това, което ние си мислим, че ги учим."

Снимка: Shutterstock​

„Има разлика между пляскане и насилие.“

И двете неща имат еднакво негативен ефект като последица при децата. Пет десетилетия на проучвания, проведени сред 160 000 деца, ясно казват, че пляскането е свързано с антисоциално поведение, агресия, проблеми с психичното здраве и когнитивни проблеми. И разликите при последствията от шамарите и насилието са незначителни.

"Това е единственото, което работи при децата."

Не, не е така. Има много други опции. Много учени са доказали, че шамарите не са най-добрият метод и нямат предимства пред други възпитателни методи.

"Мен са ме били и всичко е нормално."

Първо, „нормално“ все още е голям въпрос, защото се опитвате да защитите правото си да биете някой, който е по-малък и по-слаб от вас. И второ, няма как да знаем какво би било, ако не са ви били в детството.

"Това е личен въпрос за всеки. Всеки трябва да прави това, което смята за подходящо в семейството си."

Не, в този случай има очевидно правилно и грешно. Децата са хора, които имат права. И няма оправдание за насилието над тях. Това никога не е нормално.

"Да крещиш на дете е много по-лошо, отколкото да го удариш."

И двете поведения травмират детето - не е нужно да избираме един от тези двата варианта. Най-добре е да не крещите и да не пляскате.

"Децата трябва да се научат. Нашата работа е да ги научим какво е добро и кое е лошо."

Наистина ли мислите, че хората се учат най-добре, когато се страхуват? Това, което децата научават от пляскането, е, че любовта не е безусловна, че хората, които казват, че ги обичат, могат да нараняват и че следващия път просто трябва да се постараят повече, за да не ги хванат. Всичко това са много лоши уроци.

„Пляскането в ярост е погрешно, но аз винаги бия децата в спокойно състояние.“

Това повдига още повече въпроси. Всъщност за детето е още по-трудно да разбере как е възможно родителят му умишлено и „спокойно“ да избере да му нанесе физическа болка.

"Проучвания сочат, че шамарите имат своите предимства. Аргументите на двете страни трябва да бъдат взети под внимание."

Да анализирате въпроса защо имам право да бия други хора? Това шега ли е? Правите ли проучване на изследването за ползите от агресията над партньора си, преди да решите да не я извършите? Защо някой дори търси подобни изследвания? Защо толкова усилено някои се опитват да намерят някаква причина да ударят детето? Защо е толкова важно на тези хора да бият дете? Това е, което наистина тревожи.

Мога да продължавам и да продължавам, но нека ви кажа накратко.

Не.

Няма нито една адекватна причина.

Пляскането е вредно за детето.

Да. Всяко. По някаква причина.

Децата също са хора, които имат право да се чувстват в безопасност и да не са обект на насилие. Нито едно дете не заслужава да бъде бито, особено от хора, които трябва да го защитават и ръководят.

Има и други начини на взаимоотношения между родители и деца и родителите е много важно да ги изучат и овладеят. Първата стъпка е да спрете да намирате извинения. Това не е нормално. Когато знаете кое е най-добро, се опитвате и се справяте по-добре.

Време е за промяна.

Превод: Станислава Петкова