Няколко хватки, които облекчават живота на самотната майка

Катерина Безрученко — журналист, педагог и майка на момиченце, води собствен блог за родителство. Предлагаме ви материал, в който тя разказва не само как живее самотната майка, но и своите лични съвети как успява по-добре да се организира. Надяваме се да са от полза на мнозина.

До неотдавна не знаех какво да мисля за самотните майки. Хем ми беше тъжно, че са сами с децата си, хем се възхищавах на тяхната сила и независимост. Когато самата аз станах такава, разбрах, че съм мислила правилно, защото и на мен ми е трудно да определя как се чувствам. Сложно е да съм непрекъснато с детето, особено с хиперактивно такова. А на някои им се налага да са сами с повече деца.

Едно време нещата са били по друг начин: хората са живели в големи семейства, направо цели племена. Винаги някой може да наглежда детето, освен майката, и да ѝ даде възможност да отдъхне и да си върши свои си работи. Днес живеем в мегаполиси и сме далеч от и без това заетите си роднини и приятели, така че на самотните майки им е два пъти по-тежко.

Искам да ви разкажа какво ми помага лично на мен да живея по този начин, като се надявам да помогна и на вас:

Станете амбидекстър

Почти виртуозно съм овладяла лявата си ръка, въпреки че съм десняк. Ето, в момента кърмя детето, като го държа с дясната, а с лявата пиша тази статия. Научих се и да сипвам кафе, да меся тесто, да пиша в телефона и т. н.

Постигнете мултитаскинг

Обикновено върша две или три неща едновременно. Например, докато пълня ваната на детето, си мия зъбите. Ако се къпя, измивам и гърнето на малкото. Докато го кърмя, хапвам и аз.

Не се стискайте за гаджети

Майка ми подари мултикукър. И всичко готвя на бързата програма за 15 минути, въпреки че често забравям да я включа. В мултикукъра е много по-безвкусно, но пък безопасно – факт. За пълното щастие ми помага миялната.

Движете се заедно със стола

Имам предвид офис стол на колела – той е наистина нужен и полезен. Помага ми да се придвижвам от стая в стая, без да спирам да кърмя малкото. Доста удобно, трябва да призная.

Ако сте се изморили да седите – лежете

Дъщеря ми, както и всяко друго дете, не обича дълго да стои без мен. И това не е, защото съм я научила „на ръце“. Близостта на децата с майките е жизнено необходима. Когато започне да ме боли дупето от седене с малката, просто си лягам заедно с нея. Така и на мен ми е добре – почивам си и едновременно мога да чета или да пиша пост в социалните мрежи. А детето да си е спокойно до мен.

Предвиждайте нуждите на детето

Отивам при малката още в момента, когато започне да мрънка, а не когато вече истеризира. Наблюдавам я непрекъснато и следя за времето – така знам, че и предстои време за кърмене например. Не се опитвам да я разглезвам, а да направя моето и нейното пребиваване на този свят мирно, като си спестявам убийството на редица нервни клетки.

Молете за помощ

Тази точка ми се удава доста трудно. Защото гордостта и ниската ми самооценка не ми позволяват да безпокоя чужди хора с личните си дела, дори и роднини ми е притеснено да моля за помощ. Но понякога ми се налага да се „унизя“ и да призная, че съм слаба, че не мога. Например, повече сама с детето до болницата няма да отида. Ад е, когато шофирам и не мога да стигна до нея, а в този момент тя се дере като заклана.

Вселете в себе си дзен

Този момент ми се удава доста по-лесно от предходния – почти винаги оставам спокойна. Разбирам, че капризите и плача на детето ще отминат и всичко ще стане отново хубаво. И изобщо детето бързо расте, както казват опитните майки, така че се наслаждавам на момента.

За финал - момичета, помнете, че определението „самотна майка“ са просто думи. В крайна сметка ние не сме сами – имаме деца, което означава, че имаме всичко.

По материали от Rambler