Как да възпитаваме без насилие и принуда

Къде е границата между свободата на действие и слободията, която е много вероятно да прерастнe в неподчинение. Много родители са изправени пред този въпрос и то още докато децата им са съвсем малки.

Трябва ли да принуждават детето да спазва правила и до каква степен да се налагат с авторитета си.
На тези въпроси с конкретни премери отговаря  известната детска психоложка Юлия Гипенрайтер в книгата си „За отглеждането на дете: разговори и отговори на въпроси“.

Трябва ли да принуждаваме детето да бъде учтиво

„Синът ми е на 4 години. Много е срамежлив. На никого не казва „Добър ден“, нито „Довиждане“ . Непрекъснато го подсещам: „Какво казваме, когато си тръгваме?“ Той упорито мълчи.“ , пише разтревожена майка.

Ето отговора на психоложката.

Майка и дъщеря пият чай. Снимка: Getty

Може би просто не иска да отговори и си мисли: „Оставете ме с тези „добър ден, „здравей“ и „довиждане“. Няма да кажа нищо!"
Вероятно сте били прекалено взискателни. Притискали сте го и продължавате да натискате. Това е всичко.
Детето не е толкова срамежливо, колкото просто се бори за себе си, за решението си какво да прави.
Опитайте със следното: „Отиваме на гости. И много внимавай да не кажеш здравей!“ В никакъв случай!"
Ще видите, че всичко ще е наред.

Детето трябва да овладее много умения и способности в една определена възраст: да се научи да ходи на гърне, да се храни с лъжица, да си мие зъбите, да не става от масата, преди всички да са свършили да се хранят ...
Трябва да се опитаме тези навици постепенно да станат част от живота на детето, без насилие, хиперусилия от наша страна и конфликти.

Децата спират да правят нещо, ако родителят без уважение, без да се съобразява със състоянието им, настоява на своето и дори предприема драстични мерки.

Опитайте се да изградите всички тези навици с мирен тон.
Не се страхувайте да се шегувате, да си измисляте играете – хуморът и игрите са много необходими, когато общувате с деца.
Насилието и принудата не са правилният път при изграждане на навиците.
По-разумно е да сте много търпеливи и леко да подтиквате хлапето към изпълнението им.
Можете да го подсещате с бележка или снимка, които да му напомнят какво да прави.
Например, залепете бележка „Полей ме, моля“ върху саксията с цветя.

Няма нужда да будите детето си и за училище, сложете будилник.
Ако закъснее или пропусне училище, това не е ваш проблем.
Можете да му съчувствате и да кажете: „Да, неприятно е!"
Това е всичко!
Още от 4-5-годишна възраст детето може да поема задължение и да се научи да бъде отговорно към изпълнението им.

Буйното хлапе

Майка се оплаква: “ Детето ми скача, тича през цялото време и не седи на едно място нито минута. Той е на 6 години, хиперактивен е, и всички учители се оплакват!“
Ето отговора на психоложката.

Деца скачат по леглото. Снимка: Getty

След като майката се оплаква, че не знае как да се справи с детето си, това означава, че проблемът не е в детето, а в нея самата.
Може би то е динамично и не се свърта на едно място, защото търси свободата, която му липсва.
Ще дам следния пример. Наскоро известен наш актьор ми каза какво е чул от внука си, който е на 5 години: „Все пак аз съм свободен човек!“ Питам го: "Какво означава това?" „Това означава, че мога да тичам и да скачам, когато пожелая и колкото си поискам!“

Това е – нека бяга, скача, да живее активно! Сега му е времето.

Мона Василева