Отвъд шаблоните: Наистина ли е полезно да мислим нестандартно

Нестандартното мислене често е романтична концепция за креативност и решаване на проблеми, която предполага, че не сте ограничени или контролирани от каквото и да било. Нестандартното мислене предполага свобода на мисълта и изразяване на идеи. Показва, че сте индивидуалност, борец срещу системата, свободен да мислите както желаете и да живеете собствения си живот! Да, звучи много романтично, но може да се окаже, че някоя вечер трябва да използвате нестандартно мислене, за да помогнете на детето си с домашното - и това някак си не изглежда много освобождаващо. Може би тази романтична представа прави нестандартното мислене толкова привлекателно, а може би е просто по-малката необходимост да се имат предвид ограниченията, когато се създава нещо „ново“ (например тъпсене на решние). Проблемът е, че усещането за „истинска свобода“, свързано с нестандартното мислене, не би трябвало да е на място, където вие търсите крритично мислене. Разбира се, в някои случаи мисленето извън рамките е полезно като познавателна дейност, но вероятно мястото на нестандартното мислене, отредено му от популярната култура, не съответства на практическото му приложение.

Представете си, че сте помолени да нарисувате картина. Темата и посоката зависят от вас. Сега си представете, че ви помолят да правите това два пъти седмично в продължение на една година. Разглеждайки 104 оригинални, свободно създадени картини, вероятно ще забележите появили се шаблони и повтарящи се мотиви. Тези шаблони и мотиви могат да отразяват вашите интереси, мисли, пристрастия, емоции - неща, които са много индивидуални. Това не е упрек - виждаме го във всички форми на изкуството. В края на краищата изкуството е и трябва да бъде именно израз на индивидуалността. Проблемът е, че когато упражняваме същата творческа свобода, за да решаваме проблеми и да измисляме идеи, вероятно ще видим и шаблони и повтарящи се мотиви. Всъщност „свободното“ ни мислене е ограничено от нас - създателите на идеи и решения. Ние - с нашите интереси, предразсъдъци, емоции и други подобни усещания- също сме препятствие пред критичното мислене.

Сега си спомнете за училищните години или за времето, когато са ви молили да пишете или да създавате всичко, което искате. Харесваха ли ви тези дейности или бяхте от тези, които просто искаха учителят да каже по-ясно своите пожелания и изисквания към вас? Рамките не са нещо лошо: те не са непременно ограничаващи. Често пъти е точно обратното - те ни помагат да мислим по начин, който ни ориентира в процеса. Помислете за теорията за поетапното решаване на проблеми. Придвижването по съставен списък е далеч от свободното мислене, но в този случай решаването на проблеми е една от класическите възможности за реализация. Дори наличието на „дадености“ и „варианти“ в рамките на една проблемна ситуация осигурява така необходимия контекст за разработване на решения. Тези „ограничения“ всъщност са наши приятели.

Сценарии от реалния живот

За целите на практиката е полезно да се вземе предвид фактът, че в реални ситуации хората рядко имат възможност да мислят нестандартно. Разбира се, тя може да им бъде предложена, но в същото време те ще бъдат „приземени“ от предупреждения и препоръки. Да припомним Маслоу с неговото твърдение, че „когато всичко, с което разполагаш, е чук, изниква изкушението да се отнасяш към всичко останало като към пирон“. Просто човек използва това, с което разполага. Разбира се, тази мисъл е подобна на идеята, че сме склонни да подхождаме към творчеството и решаването на проблеми от гледна точка на собствените си пристрастия.

В действителност „даденостите“ и „вариантите“ задават рамката, в която да работим в ограничена среда. Нестандартното мислене в такъв случай може погрешно да пренебрегне единственото нещо, което може да ни помогне. Например, ако ми дадат описание на проек в работата, по-вероятно е да играя по правилата, отколкото да ги нарушавам. Използването на нестандартно мислене вместо следване на заданието може да е забавно, но едва ли ще бъде насърчавано в професионална среда, особено ако задачата действително е дадена.

Освен това нестандартното мислене, макар и творческо, невинаги води до практично или осъществимо решение. Например в час по критично мислене попитах учениците си какво според тях би помогнало за разрешаването на сирийския конфликт и дори след обсъждането очите им останаха неразбиращи. Предложих варианта „ядрен удар“. И неразбирането в тях се замени с недоумение и отвращение, преди бързо да добавя, че не подкрепям тази позиция, нито пък подобно насилие. Решението не беше осъществимо - не само от морална, но и от политическа и икономическа гледна точка. Тоест подобно „творческо“ решение щеше да бъде отхвърлено.

Всяко нещо трябва да има своето време и място, като се има предвид контекстът. Понякога нестандартното мислене е оправдано, а понякога не. В много случаи е по-добре да се добавят нови данни за проблема към вече известните и след това да се използва цялата тази информация, за да се намери решение. Понякога може да не са налични конкретни данни, като в този случай комбинацията от съществуващи знания и способност за нестандартно мислене може да се окаже най-добрият и осъществим вариант. Въпреки това бих казал, че в реални сценарий, които изискват критично мислене, нестандартното решение рядко е правилно. Разбира се, то може да бъде полезно по време на генерирането на идеи (например може да се използва като метод за определяне на това какво е вероятно да се обърка при планираните стратегии, например с насочване към обратни варианти), но големият въпрос ще издържи ли това на анализ и оценка.

Творчество в рамки

Макар че иновацията може да не е думата, която ви идва на ум, когато чуете за мислене в рамки, в контекста на ситуацията ограниченията могат да насърчат творчеството. Например, човек може да разгледа предложените характеристики,  с какво работят те, да реши да добави нещо, да премахне нещо или да увеличи/намали стойността на съществуващите елементи. Препратките към бръснача на Окам ще поддържат нещата в правилната посока.

И пак -  в нашето общество съществува романтична представа за значението на нестандартното мислене, но това не винаги е подходящо, особено в областта на критичното мислене. Въпреки това част от „красотата“ на мисленето извън рамките може да се прояви и при тяхното наличие - например разглеждането на нещата от различни гледни точки. Разбира се, в този случай разглеждаме познати неща - данни, варианти и характеристики - и ги разглеждаме като полезни за решаване на проблеми и генерирането на на идеи.

Мениджър Нюз