Проф. Черниговская: Правете почивки, докато учите и не се страхувайте да грешите

В своята лекция „Как да научим мозъка да учи“ прочутият руски невролингвист проф. Татяна Черниговская съветва хората да правят почивки в процеса на обучение и да не се страхуват от грешки. Тя е доктор на биологическите и филологическите науки и ръководител на Лабораторията по когнитивни изследвания в Санкт-Петербургския университет, известна с лекциите си за мозъка, мисленето, изкуствения интелект, съзнанието и подсъзнанието.

Ето какво казва Черниговская за ученето:

Обикновено се смята, че ако едно дете забрави нещо по време на ученето, това е лошо; когато е разсеяно е лошо, когато си вземе почивка - също е лошо, а ако заспи - направо кошмар.

Всичко това не е вярно. Почивките не са пречки за запаметяване на материала и обработка на информация, а напротив - помагат. Те дават възможност на мозъка да си почива и да усвои получената информация.

Най-доброто, което можем да направим, ако спешно трябва да научим нещо до утре, е да го прочетем веднага и да си легнем бързо след това. Основната работа на мозъка се случва, докато спим. За да може информацията да попадне в дългосрочната памет, е необходимо време и определени химически процеси, които просто се случват насън.

Постоянното напрежение от факта, че не сте успели с нещо, че нещо не се е получило води до нови грешки - това е най-лошото, което можете да си причините. Не се страхувайте от грешките. За да улесните ученето, трябва да осъзнаете, че то продължава винаги, не става само на бюро. Ако човек само си седи на бюрото и се преструва, че учи, нищо полезно няма да излезе от това.

Развивайте фината моторика у детето, за да не съжалявате после, че мозъкът му не работи, казва още Татяна Черниговская.

Пред нас е много трудна задача: ние сме на кръстопътя между човек, който е писал според досегашните предписанията и чете обикновени книги, и човек, който чете хипертекстове, въобще не знае как да пише, занимава се с компютърни икони и дори не пише текстове. Важно е да се разбере, че това е различен човек и той има различен мозък.

На нас, възрастните, този друг мозък ни харесва и сме убедени, че в това няма нищо опасно. Но опасност има.

Ако малкото дете, отивайки в училище, не се учи да пише, не свиква с малките филигранни движения на ръката, ако в детската градина то нищо не лепи, не изрязва с ножици, не ниже мъниста, то не се развиват неговите двигателни умения. А именно те влияят на говорните функции и ако не развивате у малкото фината моторика, после не се оплаквайте, че мозъкът му не работи.

Източник, превод Марина Атанасова