Какво ни казва мълчанието

Какво ни казва мълчанието? Какво говори на другите за нас самите? Това е интересен въпрос или може би сентенция на определена емоция в човека.

Когато мълчим,  в нас говорят други „думи, които се пишат от душата, сърцето или нещо, което е преживяно и не можем да го кажем с думи. А дали не се страхуваме? Нещата са объркващи по този начин, но в по-голямата си част имат логика, а и не само такава.

Мълчанието говори

Мълчанието е силата на това, което ни се иска, но думите са безсилни. А дали е така?

В това кратко изложение за мълчанието като емоция и състояние на човека се описват причините, които в по-голямата си част са противоречия. А дали е така?

Мълчанието е скрита дума, мисъл

Но как да я разберем? Как да сме сигурни, че именно по този начин се казват красивите неща? Въпрос след въпрос. Отговор след отговор. Важното е да разбираме човека до себе си и тогава няма да си задаваме тези въпроси. Защото мълчанието е силата на скритото чувство, стига да е красиво и искрено. Както първата любовна трепет се обажда в нас самите в ученическите години и мълчим, не смеем да заговорим любимия за нас човек, таим дъх да го видим, да го зърнем, да изчакаме последния звънец и да си тръгнем след него от училище с надеждата, че ще се обърне и ще ни заговори.

А ако и той мълчи

Нима в него не се пораждат същите чувства? Дали?! Или отново страхът ще ни отнеме думите и ще се наслаждаваме на това мълчание, че ни иска и желае. А дали мълчанието е сила? Да. Тогава когато знаем, че с него ще бъдем разбрани, както упоменах по-горе. Но тук поставям едно голямо НО! Думите идват от нас самите. От това, което сме всъщност и с мълчанието, ако разберем, че може и са дава любов, то тогава сме силни, и то посвоему. Нима трябва да се страхуваме от  мълчанието? Не. Ние трябва да го разбираме, но и да бъдем разбиране. С търпението като на отминаващ пороен дъжд от емоции, след който изгрява слънцето и се показва разноцветната Дъга. Дъгата на нашата надежда. Там, където момчетата стават момиченца, а момичетата момчета, по поверие, не по логика. По поверието за разбирането, че всички искаме да сме разбирани и обичани. Защото и дъгата мълчи, но всички виждаме много в нея. любов и красота!

Обекти.бг