Родителите – обсебени от мисълта да правят децата си щастливи

Със сигурност ще се съгласите, че съвременните родители са доста по-различни от родителите от миналото. Например вие като родители несъмнено се различавате от собствените си родители.

Да, времената са други, но в същината си децата са едни и същи, ние ги моделираме по друг начин, често – погрешен – като се опитваме да им измисляме постоянно забавления, като им осигуряваме всевъзможни преживявания, като ги затрупваме с играчки, вещи, дрехи, от които в повечето случаи просто нямат нужда.

Родителите сякаш сме обсебени от една фикс идея – да правим децата си щастливи.

За съжаление обаче, се получава един парадокс: колкото повече следваме сляпо тази фикс идея, толкова повече се отдалечаваме от желания резултат – с други думи: в желанието си да правим постоянно децата си щастливи, всъщност много често ги правим нещастни.

Обратим ли е този процес? Да, стига да бъде осъзнат

Вместо да следваме сляпо целта да правим децата си щастливи, нека се съсредоточим върху това да ги правим устойчиви, психически стабилни и издръжливи.

Колкото повече решаваме проблемите вместо тях или се опитваме да ги спасим от проблемите, толкова повече ги превръщаме в едни безпомощни същества, които нямат представа от реалния живот. А той така или иначе ги очаква. С цялата си жестокост, с всичко, от което сме се стремили да ги предпазим.

Като премахваме пречките по пътя на децата си, като решаваме вместо тях проблемите, като се справяме с техните предизвикателства, всъщност не ги учим на нищо, което да им бъде от полза занапред – децата рано или късно ще пораснат. Рано или късно ще станат пълноправни членове на обществото и ще имат свой живот. За да не бъдат напълно социално нестабилни и безпомощни, би трябвало да сме им показали поне малко как да преодоляват препятствията, които се изпречват по пътя им.

Затова: правете по-малко за тях и ги научете как сами да правят повече за себе си.

Помагайте им по-малко и ги научете как да си помагат сами

Не носете раниците им. Не им белете бананите. Не им пишете домашните. Не им оправяйте леглата. Не им слагайте чините в мивката. Не бъдете техен будилник сутрин. Не им приготвяйте чантата за училище. Не им бъдете „личен клоун“, оставете ги понякога да скучаят и сами да си измислят забавления (а вие междувременно не се чувствайте виновни!).

Психическата устойчивост се гради бавно и трудно, но започва от тези дребни ежедневни дейности – не пропускайте момента да подготвите детето си за истинския живот.

Обекти.бг