Учени откриха нов начин за диагностика на аутизма

Изследователи от Хонконг откриха пряка връзка между здравето на червата и наличието на аутизъм. Изследвайки пациенти с аутизъм, те установили специфични промени в чревния микробиом, включително бактерии, гъбички и вируси, които са характерни за децата с тази диагноза.

Дете, което си играе. Снимка: Getty

От дълго време медицинските експерти твърдят, че чревната микрофлора влияе върху функционирането на организма като цяло и по-специално върху имунните реакции и на различни процеси в мозъка.
В днешно време вече има проучвания, които показват влиянието на микробиома върху социално тревожното разстройство и депресията.
Сега има теория, че аутизмът също е свързан с определени промени във функционирането на червата.
И анализът на изпражненията ще помогне да се диагностицира точно наличието на аутизъм при децата, много по-рано от колкото идва оценката на психолог или психиатър.

В днешно време проблемът с коригирането на разстройствата от аутистичния спектър (РАС) се дължи на факта, че диагнозата често се поставя доста късно - от три до четири години, въпреки че мозъчното разстройство е вродено.
На специалистите е необходимо много време за наблюдение и диагностика, поради което се губят ценни месеци и години, когато може да се започне терапия.
Ако изследването на изпражненията помогне бързо да се определи дали детето има разстройство от аутистичния спектър, много родители ще имат шанс да започнат да коригират състоянието възможно най-рано.

Дете, което яде хляб. Снимка: Getty

Д-р Елизабет Лунд, независим консултант по хранене и стомашно-чревно здраве, отбелязва, че на този етап изследователите все още не знаят коя е причината и кое е следствието.
Известно е, че детето с аутизъм се храни избирателно и това засяга чревната микрофлора. Възможно е обаче нарушението на микробиома да причинява разстройства от аутистичния спектър.

„Идеята, че пробите от изпражненията могат да помогнат при диагностицирането, е много интересна, тъй като в момента има сериозен недостиг на опитни клиницисти (психолози и психиатри), които могат да диагностицират аутизма рано“, признава Елизабет Лунд.

Теорията за чревния микробиом е подкрепена от проучване от 2019 г. на Калифорнийския технологичен институт.

Учените прехвърлили микроби от червата на хора с аутизъм в червата на мишки и забелязали промени в поведението на гризачите. Мишките започнали да се държат по-дистанцирано и в много отношения поведението им станало като на хората с аутизъм.

През 2022 г. учени от Челябинск разработиха метод за облекчаване на симптомите на аутизъм чрез промяна на чревната микрофлора.
Авторът на изследването Юлия Филипова отбеляза, че нормализирането на микробиома подобрява поведението на детето, например намалява агресията. 
Днес все още процесите, които причиняват аутизъм, не са разгадани. Известно е, че до 80% от случаите са пряко свързани с генетиката. Но останалите 20% все още остават предизвикателство за учените.

През последните години бяха предложени теории, че развитието на ASD се влияе от възрастта на родителите, наличието на затлъстяване, диабет и имунни нарушения.
Има и теория за влиянието на околната среда, като например вредното въздействие на пестицидите.

Все по-често учените говорят за влиянието на храненето върху симптомите на аутизма.
Някои лекари и родители твърдят, че диета без глутен и млечни протеини има положителен ефект върху състоянието на децата с аутистичния спектър.

Новото проучване е публикувано в престижното научно списание Nature Microbiology.

Мона Василева