10 правила за отглеждане на щастливи и спокойни деца от 0 до 21 години (Част 1)

Тайните за отглеждането на здраво и щастливо дете се крият в простотата, казват специалистите. Понякога малките, но конкретни, ежедневни действия са достатъчни, за да направят нещата много по-леки и приятни, отколкото ви се струват. Но пък това гарантира на детето растежа и вниманието, които то заслужава.

Ето и кои са десетте наистина важни правила, които ще му помогнат да бъде щастливо и спокойно - от самото раждане, чак до навършване на 21 години.

Трябва да се научите да чувате какво ви казва детето.

Снимка: Shutterstock

1. Наблюдавайте го и го слушайте

Очите са огледало на душата. Внимателното наблюдаване на детето и погледа му, диалогът очи в очи, ще ви помогне да се отнасяте с него така, че то да се чувства обичано и подкрепяно, да усеща най-пълно любовта на мама и татко, което е и най-важното, от което детето има нужда в целия си живот.

Това се прави много лесно. Просто винаги, когато разговаряте, приклякайте – така очите ви ще бъдат на височината на неговите очи. Това прави контактът по-пълноценен.

И го питайте по-често как се чувства, за да усети вашето внимание и загриженост. Така ще знае, че вие го чувате и приемате сериозно. И освен това ще се научи да разбира своите чувства и емоции.

Когато се прибере от училище или детска градина, не го питайте направо „Как мина?“, а задайте по-различно въпроса „Как се чувстваш? Как беше в училище тази сутрин?“ По този начин детето ще се чувства поставено на първо място, а не онова, което е правило. Това е важно за изграждането му като личност.

2. Винаги помнете, че то не е възрастен

Колко пъти сте чували родител да се обръща към дете с думите: „Не бива да плачеш, вече си голям“. А малчуганът е едва на 3-4 години.

Не, той не е голям! Той е все още дете и то малко. За децата е важно да могат да преживеят пълноценно детството си: да играят, да се забавляват, да бъдат обичани, да им се помага, да бъдат глезени. После цял живот ще бъдат големи.

Ако не направите това сега, споменът от детството им ще остане като своеобразна празнина, която те ще опитат да компенсират и запълнят на един по-следващ етап с различни нездравословни, но емоционално засищащи навици.

Как този съвет може да се приложи на практика? Ето две важни препоръки:

• Избягвайте „насилственото“ налагане на правила: детето се учи чрез пример и чрез имитация. Правилото го проектира рано в режим за възрастни, който не е подходящ за неговите години. Например, ако искате да си мие зъбите в края на всички хранения, избягвайте лекциите по този въпрос, а просто го хванете за ръка, идете в банята и заедно си измийте зъбите. Давайки пример, вие всъщност го учите и то започва да ви имитира.
• Ако искате то да научи нещо или да ви помогне, направете това чрез игра. Например почистването на стаята му може да се превърне в игра на пирати, които разчистват своя кораб. В началото вие ще бъдете капитан, но на следващия ден може да размените ролите си.

3. Въведете хармоничен ежедневен ритъм

За детето рутинните и малки ежедневни ритуали са от основно значение, защото му дават сигурност, насочват го в правилната посока, дори когато то все още няма понятие за време. Това е така, защото му дават усещане за границите, в които да се движи спокойно.

За да постигнете тази хармония, трябва само да:

• Разпределите основните дейности и занимания да бъдат възможно най-сходни за всеки ден;
• Избягвайте да разменяте местата на масата за хранене или да ядете веднъж в кухнята, другия път на дивана;
• Създайте ритуали за „Лека нощ“ и „Добро утро“, които ще придружават детето ви нежно преди сън и при събуждане;
• Избягвайте твърде оживените игри вечер и предпочитайте по-тихи занимания и мека светлина, тъй като те успокояват и благоприятстват прехода към нощен сън.

4. Бъдете спокойни и щастливи

Детето се учи чрез имитация и абсорбира всичко от околната среда, без възможност за филтриране. Наличието на добър пример за подражание ще му помогне да възприеме много по-лесно основните знания, които трябва да усвои. А не възпитание, базирано на критика, строги правила, забрани, награди и наказания.

Затова е важно самите вие да сте спокойни и щастливи, тъй като детето ще се огледа в този образ. Ако имате нужда, изградете си собствени правила, за да се заредите с позитивната енергия, от която имате нужда. Но пред него трябва да сте щастливи и то без фалш.

Ако трябва да разрешете конфликт, не го правете пред детето в никакъв случай. По-добре опитайте да постигнете компромис и да преглътнете евентуалната обида или пък просто идете в друга стая, където да спорите тихо и далеч от неговите очи. За децата е изключително нездравословно да ви виждат обидени и ядосани, защото смятат, че те са причина за вашето лошо настроение и трупат вина за случилото се в себе си.

Никога не сравнявайте едно с друго двете си деца.

Снимка: Shutterstock

5. Работете за самочувствието му

Детето се ражда с изключителна увереност в живота и възможностите му, само че понякога възрастните несъзнателно подкопават тази сигурност – например, когато го сравнявате с другите деца. Така то започва да вярва, че вие предпочитате тях пред него и започва да губи увереност.

Ето ключовите неща, които трябва да знаете, за да запазите самочувствието на детето си:

Сравненията го „смачкват“ и го карат да се чувства некомпетентно и недостойно

А всяко дете е уникално със своите таланти и слабости. Важно е всеки път да му показвате, че се е справило и да вярвате в него, а не да го сравнявате – това само го обезсърчава и не води никъде;

Не го съдете

Приемете, че то е съвършено такова, каквото е. Ако е сгрешило в нещо, най-вероятно е станало, защото му липсва някаква информация за това или не го е направило нарочно, защото е бил уморено или може би разсеяно;

Бъдете щедри, когато му казвате колко много го обичате

И че то е най-прекрасното дете на света, вашето всичко. Децата имат нужда да чуват това, колкото се може по-често;

Детето ви винаги действа по конкретна причина

Избягвайте да казвате „Браво!“, когато прави нещо, което харесвате, и да го упреквате, ако то не го действа по вашия начин. Така рискувате да спре да ви вярва и да не ви се доверява повече. Или пък да започне да прави нещата по начин, само и само да ви се хареса. Това му пречи да изразява свободно своите чувства и емоции, и не е полезно за растежа му.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio