През какви етапи минава детската независимост

Етапите на развитие на независимостта могат да бъдат условно разделени на три големи периода.

1. Самостоятелността у дома се формира до около 3-годишна възраст. Това е етапът, в който често чуваме: „Аз сам!“. Важно е през този период да позволите на детето да покаже своята независимост.

2. На 6-7 години се формира образователна самостоятелност. Този етап полага основата на овладяната всекидневна независимост.
Детето свиква да ходи на училище, научава се да прави домашни, ежедневието и навиците му се променят, а в същото време степента на отговорност се повишава.
На този етап трябва да развие и едно важно качество – волята.
Ученикът трябва да седни и да научи нещо днес, за да може утре в училище да се представи добре. Отначало родителите участват в този процес, а след това детето постепенно става самостоятелно.

3. До около 12-годишна възраст (началото на пубертета) детето е готово – изградило е лична независимост, тоест способност самостоятелно да взема решения.
Ако обаче му е трудно и в някаква ситуация и той дойде при вас, тогава не предлагайте веднага готови решения или опции. Попитайте го отново: „Ти какво мислиш?“ .
Насочете го, но е по-добре сам да стигне до решението. Той винаги ще се отнася по-отговорно към собствената си версия за решаване на проблема.

В  първата част на материала разказахме кога започва изграждането на това качество. Сега продължаваме. 

Ако някой от тези етапи зацикли 

Ако не се получи, най-вероятно детето още не е готово. Не знае какво е да си независим. Опитайте да поговорите. Попитайте го: „Как разбираш независимостта? Какво е да си независим човек ?“
Отговорът може да е различен, но се опитайте се разширите тази тема. Така ще се ориентирате къде са пропуските и ще намерите път да стимулирате неговата самостоятелност.
Не се опитвайте да го промените, но използвайте неговия интерес
към всяка самостоятелна дейност.

Струва ли си да критикуваме

Родителите често се изкушават да нваставляват, да казват на детето какво е правилно и как е необходимо нещо да се свърши. Но дали трябва да се коригират всичките му грешки? Мисля че не.

Когато детето целенасочено се движи към нещо, може да чуете: „Аз сам!“
Именно от това „аз сам“ започва пътят към независимостта. Следователно с вашите напътствия и съвети не трябва да убивате първите прояви и желанието да пробва.
Въпреки че се страхувате, го оставете. След това можете да обсъдите и да поговорите , но като търсите неговото мнение. „Как мислиш, трябваше ли да направиш точно това?“ „Справи ли се добре? Струваше ли си според теб да рискуваш?“

1. Дайте на детето си възможност да разсъждава.

2. Пребройте колко пъти през деня сте го похвалили и колко пъти сте го порицали. И ако има повече похвали, отколкото критики, вие сте на прав път.

3. Често се случва родителите да бързат твърде много и да пришпорват детето. Казват му: „Вече си голям! Може да го направиш сам!" Добре е да помнят, че израстването е процес. И ако постепенно изградят хармонична връзка с детето си, обграждайки го с безусловна любов, скоро да започнат да виждат резултати.
Ако все още детето търси подкрепа и защита и вие се страхувате, че винаги ще се „крие зад полата на мама“, не се принеснявайте толкова много. Първо, важно е детето да задоволи своята зависимост и когато на този етап то е удовлетворено и психиката му е узряла, то ще бъде готово да предприеме стъпки към самостоятелност и ще прояви желание да бъде независимо.

Абсолютно, по силите на всяка майка е да даде на детето си увереността, че всичко е наред с основните нужди от любов, грижа и приемане. На тази основа се създадат предпоставките за развитие на независимост.
Независимостта на детето започва с много малки стъпки, които ние, възрастните, често не забелязваме.
Гледайте децата си, бъдете им пример за подражание, доверете се на естественото им желание да учат и тогава любопитството им към света, ще си свърши работата.

По материали на  Parents, Мона Василева