Да отложим ли постъпването на детето в първи клас

Детето тръгва в първи клас обикновено на на 6,5 до 7 години. По изключение може да се изчака да навърши 8, но това става с разрешение на комисията по образование и по медицинска причини.

Обикновено родителите се ръководят от златната среда и изпращат детето си да учи на 7 години. 
Привържениците на по-ранното постърване в училище виждат предимството в това, че децата могат да завършат образованието си по-рано от другите, без да губят време.
Други обратното. Те се стремят да изпратят детето на училище възможно най-късно, така че психиката му да „узрее“.

Най-продаваната книга на Малкълм Гладуел, “Гении и аутсайдери“ (Geniuses and Outsiders), авторът твърди, че яко детето е по-голямо от неговите съучиници, това ще му даде академично предимство.
И изглежда, че отлагането и по-късното тръгване в първи клас, всъщност може да е добра идея. Изследователи обаче установиха, че то има малко предимство. И то отслава и напълно се стопява до края на първи клас.

Други проучвания показват, че относително по-големите деца показват по-малко хиперактивност и невнимание и постигат по-добри академични резултати.

Тези, които са по-големи от своите съученици, също са по-малко склонни да извършват сериозни престъпления като тийнейджъри и е по-вероятно да запишат висше образование.
Въпреки това, когато се взема решение, е важно да се има предвид не само академичните , но и социално-емоционалните умения на детето и способността му за саморегулиране и контрол на емоциите.

„Интересът на детето към учене, включително букви и цифри, показва неговата или нейната готовност за първи клас“, обясява детският психолог Наталия Наумова.
Според нея, ако едно дете все още иска само да си играе, е рано да тръгва на училище, защото няма да има мотивация за учене. 
Освен това тя съветва да прецените дали то има способността да прави това, от което му казват, а не това, което иска. Важно е да оцените и социалните му умения.

До тръгването на училище децата трябва да могат да се обличат/събличат самостоятелно, да се ориентират в пространството, да следят нещата си и да не ги губят.
И разбира се, важно е дали детето успява да поддържа стабилно емоционално състояние: да не изпада в истерия, да няма резки промени в настроението.
Ако родителите все още имат съмнения, е добре да се консултират с детски психолог, който ще извърши диагностика и им каже дали детето е готово за училище или е по-добре да изчакат една година.

Мона Василева