Илиян Любомиров горд, че кара ски заедно със синовете си

Когато преди години Илиян Любомиров започва да се учи да кара ски, мечтаел един ден да кара със синовете си.
Затова изтърпял геройски резила гоям мъж за първи път да стъпи на ските и да ходи на ски-училище редом с 3-4-годишни хлапета.

Петя Дикова и Илиян Любомиров. Снимка: Instagram

Ето какво призна той с късна дата:

“За първи път се качих на ски 96-а. 97-а имаше криза, което аз не знаех какво е, но автобусът, който ни качваше на Алеко, нямаше нафта и така моята ски кариера залезе преди да е започнала.
Качих се отново на ските, когато вече с Пипи очаквахме първото ни дете. Да, срам не срам, ходих на ски училище с хлапета на 3-4, падах и ставах. Пак падах и пак ставах. Не се отказах само защото през цялото време си представях колко ли ще е хубаво един ден да карам със синовете ни.
Е, този ден е днес. 24-и януари 2025 г. И аз не мога да съм по-щастлив и горд, че нашите момчета подкараха, запалиха се и вече са някъде там между „гледай какво мога на това скокче“ и „моля те, само още едно пускане“.
Пиша това, за да си спомням датата след години. И за да си обещая, че нито една криза няма да ни раздели с планината.“

От снимките и постовете в социалните мрежи става ясно, че са на ски ваканция заедно със синовете си – 5-годишния Александър и 4-годишния Илиян.

А ето какво признание написа гордият татко на две мъжки рожби – поетът Илиян Любомиров, по случай Деня на бащата.

Илиян с двамата сина. Снимка: Instagram

„Бил съм писач. Бил съм и строител. Бил съм по телевизора. Бил съм и по улиците. Бил съм барман, сервитьор, треньор, спасител, шофьор, рекламист. И общ работник, и директор съм бил. И преприемач, и раздавач на флаери. Бил съм местен. Бил съм и напълно чужд.
Какво ли не съм бил. И никога нищо не ме определи така, както това да бъда баща.
Когато се родиха синовете ми, започнах да разбирам през какво е минал моят баща с мен. Той зададе нормите в първите ми години. Беше ми гръб, когато ставах мъж. И остана единственият мъж, който се радва истински, когато го надминавам.
Колко ли е треперил, когато съм правил глупости. Как ли не му е личало, когато ме е карал в болница. На колко неща ме е научил. Колко свобода ми е дал.
Всеки мъж може да стане баща, но се изисква нещо специално, за да станеш татко. Моят го има. Дано се предава по наследство“,

Цитираме го, защото всеки има какво да запомни и да научи от тези думи.

Мона Василева