Само когато си позволим да бъдем и лоши родители, можем да сме автентично добри

„Позволявам си да обичам децата си с пълнокръвна и автентична любов; любов, която невинаги е бяла. Любов, която носи всички цветове, а понякога и липсата на цвят. Осъзнавам, че невинаги съм любящата майка, от която се нуждаят – понякога съм несправедлива, жестока, студена и нелюбяща. Въпреки това ги обичам. Надявам се да ги науча да приемат тази човешки амбивалентна любов. Истинската любов е сложна, многопластова, многоизмерна и включва дози от всички емоции в различно съотношение. И един ден, когато ме обсъждат и си спомнят за мен след смъртта ми, в допълнение към добрите неща да могат да кажат и нещо такова: „Старата вещица можеше да е и наистина гадна понякога. Спомням си веднъж...“ Това ще ги освободи от закотвящият ефект на потиснатата враждебност. Искам децата ми също да ме обичат с автентичния поток на любовта, течащ във всички цветове“, пише Елена Петрова в своята книга „Екзистенциално родителство“ (издателство „Изток-Запад“). 
По този начин със сигурност се е чувствала всяка една майка поне няколко пъти в живота си, а понякога и твърде често. Защото, като родители, всички се стремим да дадем най-доброто от себе си на децата си, да им подсигурим щастливо и светло бъдеще, да ги направим отличници не само в училище, а и в живота. Но понякога правим грешки, спъваме се в собствените си стремежи и желания, укоряваме се и започваме отново.
Защо е полезно да бъдем и лоши родители, а не само супер родители? И как това помага на децата ни да израснат? Отговорите на всички тези въпроси можем да открием именно в „Екзистенциално родителство“ на Елена Петрова, издадена от „Изток-Запад“.

„Екзистенциално родителство“
Снимка: издателство „Изток-Запад“ 

„Екзистенциално родителство“ открехва вратата към нови и необсъждани досега измерения на родителството, които разглеждат насъщните борби на съвременния родител през призмата на вечните въпроси на съществуването: свободата, отговорността, правото на избор, вината, тревожността, свързаността и изолацията, смисъла, страданието, смелостта, грижата.
Написана под формата на есета и кратки размисли и впечатления на родител, книгата повежда на обогатяващо пътешествие отвъд битовата пелена на всекидневността, към едно по-дълбоко себепознание и изследване на автентичната ни същност. От дистанцията на високите духовни простори можем да прозрем по-добре кои сме ние и децата ни. Това ще ни помогне след това отново да се потопим във водовъртежа на живота, но с нови очи и сетива, по-умиротворени и вътрешно извисени.
Книгата е оригинален екзистенциален прочит на родителските вълнения, поднесен с практичност, човечност и дълбоко психологическо проникновение. А авторът ѝ - Елена Петрова, е юрист и в момента завършва психология в СУ. Майка е на три деца и автор на книгите „Очакваме близнаци“ и „Съзнателно родителство“. Създател е на фейсбук страницата за осъзнато родителство „За Майките и Хората“ (с над 16 хиляди последователи).
Кои обаче са най-честите тревоги на майките? Да разгледаме две от тях.

Повечето майка са твърде разтревожени за всичко, свързано с децата им.
Снимка: Shutterstock

1. Екзистенциална тревожност

Родителството изостря екзистенциалната тревожност, особено когато децата са болни или застрашени по някакъв начин. Тогава се оголва в пълния си блясък уязвимостта на майката и нейната безпомощност пред лицето на живота/смъртта. Плашеща е невъзможността за контрол. Майката може да контролира количеството захар, което ядат децата, гледането на детски или времето пред телефона. И всичко това до известно време.
„В нашия дом няма да се вмъкнат болестите и бедите, които дебнат навън и обикалят домовете на другите“ – успокояваме се несъзнателно ние. Отричането и илюзията ни за специалност са целебен мехлем срещу парещата екзистенциална тревожност“, пише Елена Петрова.
Обогатяващо е да предизвикаме себе си с преживявания, които ни изправят лице в лице с тревожността, като ни лишават дори и за кратко от илюзията за контрол, за да разберем, че земята продължава да се върти, дори когато не си играем на командири на полета. Че децата ще продължат да живеят, да се развиват и да израстват, дори когато не сме техен боди- и психигард 24/7.

Вината, че не може да бъде идеалният пример за децата си, също е често срещан проблем при съвременния родител.
Снимка: Shutterstock

2. Екзистенциалната вина

Добре реализираният родител е пример и вдъхновение за децата си. Но често изпитваме вина, че не сме по-добрите родители, които си мислим, че можем да бъдем. Вината от пропуснатите родителски възможности може да е много мъчителна. „Но мисля, че е напълно неизбежна, доколкото сме свободни да избираме какви родители да бъдем, свободни да творим“, казва Елена Петрова в „Екзистенциално родителство“.
А дали кризата на средната възраст всъщност не е просто едно мъчително изправяне пред трибунала на съвестта ни? Нека не забравяме, че кризата не е непременно нещо лошо – тя може да бъде както период на маладаптация, така и източник на нови възможности за творческо съграждане и откриване на нови хоризонти за растеж. Кризата е и възможност, предизвикателство. 
Истинското пътешествие към „добрата“ майка започва с внимателно наблюдение и разпознаване на проявите на нашата „лоша“ майка, с допускането им в себе си. За да останем в зоната на растеж, трябва да разпознаваме и да работим със своята persona, със сенчестите части от себе си, да ги интегрираме с любов и разбиране.
Само когато си позволим да бъдем и лоши родители, можем да сме автентично добри. Другото е фалшива доброта. Парадоксално, но легитимирането на „лошата“ ни страна, подхранва и подсилва добрата и цялостния ни интегритет. 
Не се плашете от лошата майка във вас. Пуснете я да влезе, поговорете с нея, предложете ѝ чаша чай, изслушайте нейната история. Уморена е да чука по вратите и да я пъдят. В торбата си носи мехлеми за изцеряване на стари рани; може да ви даде някой, ако не я изгоните без време.