Пет неща, които да кажете на детето, вместо „Спри да плачеш“

Колко пъти реагираме рязко на избухването на детето? Или му се караме и изпускаме нервите си, за да съжаляваме веднага след това и без да сме постигнали никакви резултати? Да си родител е трудно. Още повече, че много пъти единствените инструменти, с които разполагаме, са фрази и методи, които самите ние сме виждали като деца и съответно повтаряме като родители. Но дали те са най-ефективни? Лаура Мацарелли, педагог и съавтор на книгата „Вместо да кажете... Опитайте да кажете. Думи, които да обучават децата с любяща твърдост“, дава 5 полезни насоки в подобни ситуации.

Снимка: Shutterstock

Защо е грешно да казваме: „Спри да плачеш“

„Една от „опасните“ фрази за емоционалното израстване на нашите деца е „Спри да плачеш!“, пояснява Мацарели , която е дългогодишен педагог и учител в детска градина, и в момента участва в обучението на възпитатели, като си сътрудничи с Факултета по образователни науки на университета в Милано-Бикока. 
„Изразява желанието от страна на възрастния да обуздае емоционалността на детето и издава неспособността му да управлява ситуацията. Разбира се, детските избухвания често се случват на обществени места и в контекст, който поставя родителя под натиск, но с този императив посланието, което изпращате на детето си, е „тази твоя реакция, плачът, е грешна“. Детето по този начин се чувства нежелано, неразбрано и дори непогледнато“, обяснява специалистът.
Нашите думи дават име на нещата, дават форма на света и на взаимоотношенията, предлагат ключове за тълкуване и поради тази причина е важно да им обръщаме внимание и да установим най-добрия образователен език с нашите деца. 
Ето 5 неща, които да кажете вместо „спри да плачеш“.

Прегръдката винаги работи.

Снимка: Shutterstock

„Ела при мен, искаш ли прегръдка?“

Ако детето плаче, един от начините да го накарате да спре, е да го обгърнете в топла прегръдка: „Става дума за това да му покажете, че сте там, чрез физически контакт. Това ще го накара да се почувства обичано, разбрано и задържано в своя изблик на гняв, от който в известен смисъл то също страда, защото все още не знае как да контролира тази реакция“, казва Мацарели.
По този начин не изпращате смесено послание. Това не е прегръдка на одобрение, а такава, която му показва, че в този момент е по-важно да надхвърли причината, която е предизвикала избухването, и да преодолеете тази криза заедно. След това, след като то се успокои, може да се върнете към повода и да му помогнете да преоцени случилото се.

„Тук съм с теб“

„Често, когато се сблъскаме с избухване, ние сме склонни да се втвърдяваме, защото се страхуваме да не загубим авторитет и забравяме нежността. За да подчертаем неодобрението си към детето, се правим на разсеяни, далечни и отхвърлящи, но по този начин губим най-важното нещо с него: релационното измерение“. Да кажеш „Аз съм тук с теб“ не обърква и не подкрепя детето в негативното му поведение, а означава, че гледате на него като на човек, който има нужда от отношение от друг човек“, казва експертът.

„Да изпратим сълзите“

Важно е също да не оставяте детето само да се справя с плача: „Израз като „Да изпратим сълзите“ засилва измерението „ние“, като съобщава, че аз, родителят, съм тук с теб и съм готов да се изправим пред ситуацията заедно“, допълва Мацарели. Друга фраза, която не трябва да се казва, е например „Не бъди ревливо бебе“, защото тя създава дистанция между възрастния и детето и стигматизира негативното му състояние, като го кара да се идентифицира с него. Тоест напомня му, че е направено такова: знае само как да плаче. 

Изслушването на детето е един от правилните ключове.

Снимка: Shutterstock

„Ела тук и ще те изслушам“

Дори фразата „Ела тук и ще те изслушам“ помага да се създаде връзка с детето, да се третира с него като с човека, който е: „Установяването на диалог също ни позволява да разберем по-добре правилото, което може да е причината за плача. Децата са в състояние да разбират, но едно „не“ винаги трябва да бъде обяснено. Казването на „така се прави, точка“ затваря комуникацията, а привидно немотивирана команда създава дискомфорт и чувство на неудовлетвореност у детето“.

„Виждам, че си много тъжен“

„Емоциите на детето не трябва да се потискат, напротив: трябва да му помогнем да ги обработи и разбере какво му се случва. В противен случай ще отгледаме възрастни, които няма да знаят как да управляват емоциите си и ще причиняват бедствия“, напомня Лаура Мацарели.
Фразата „Виждам, че си много тъжен“ съобщава на детето, че „не омаловажавате това, което то чувства. Това, което може да е незначително за един възрастен, е много важно за едно дете и заслужава внимание. Неговите сълзи не са незначителни. Затова трябва да кажете, че да си тъжен е нормално и че се случва и на възрастните“.
Общият съвет в моменти на плач е да не прибързвате, нито да сте прекалено настоятелни, а да отделите време за общуване и изслушване. „Нека се опитаме да подходим към тези ситуации не като някой, който трябва да реагира на поведение, а като човек, който иска да отговори на нуждата на детето“.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio