Как да преодолеете хроничната умора

Хроничната умора, наричана още Синдром на хроничната умора (CFS), е разстройство, характеризиращо се с усещане за изтощителна умора, което продължава с течение на времето (поне 6 месеца). Няма добре дефинирана и установена физическа или психологическа причина, точно както няма обективни аномалии, открити чрез физически преглед или лабораторни изследвания.

Синдромът засяга предимно жени, с изчислена честота между 0,4% и 1%. Според статистиката това е заболяване с разпространение от 0,007% до 2,8% в общото възрастно население. Засяга предимно хора между 20 и 50 години, но се наблюдава и при деца и юноши.

Тъй като няма специфични диагностични тестове или биологични маркери за този синдром, диагнозата се поставя чрез изключване на други състояния или заболявания, включващи хронична умора.

Ако се чувствате изтощени, дори и при най-лекото усилие, може би става дума за хронична умора.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява

Основната характеристика на заболяването е неразположение или изтощение след усилие, дори лека физическа или умствена дейност, което може да продължи часове, дни или дори седмици. Почивката и сънят осигуряват само умерено облекчаване. Въпреки това, остава усещането за намалено физическо и/или когнитивно функциониране.

Чувството за постоянна умора или астения, дори доста инвалидизиращо, няма очевидна причина, нито физическа, нито психологическа. Въпреки че 25% от хората съобщават, че изпитват постоянна умора, само 0,5% (1 на 200) всъщност имат синдром на хроничната умора.

Видове и как да разпознаем това състояние

Генерализирана умора

Първото е да се изключи наличието на инфекции (бактериални, вирусни или паразитни). След това се вземат предвид емоционалните състояния, депресивните разстройства или психосоматичните заболявания. Форми на рак, като лимфоми и левкемии, също могат да бъдат причина за умора. Както и някои фармакологични терапии, особено базирани на седативи, хипнотици, транквиланти, аналгетици, стероиди и бета-блокери, ако се приемат в прекомерни и неконтролирани дози.

Заболявания като анемия, захарен диабет и надбъбречна недостатъчност също трябва да бъдат проверени, както и хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, чиито симптоми включват умора.

Само ако лекарят изключи тези причини и наличието на основно заболяване, може да се обмисли диагноза Синдром на хроничната умора (CFS).

Умора от органични причини

Това са всички онези състояния, които могат да бъдат идентифицирани чрез медицински преглед и/или диагностични и кръвни изследвания. Тези тестове често включват бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и тромбоцити, ESR, тестове за функцията на щитовидната жлеза, анализ на урината, рентгенография на гръдния кош, електрокардиограма и оценка на белодробната функция.

Но те не винаги разкриват органичните причини за умората, следователно не може да се приеме, че всичко е наред, ако са в норма. Например свръхактивната щитовидна жлеза може да не причини обичайните промени в стандартните тестове за Т3, Т4 и TSH.

Най-честите органични причини за умора, открити чрез лабораторни тестове, обикновено са анемия, инфекции, чернодробно или бъбречно заболяване, нарушения на щитовидната жлеза, диабет, метаболитни нарушения, някои видове рак и сърце и бял дроб.

В частност: сърдечно-съдови заболявания, белодробни патологии, неочевидни инфекции, алергии, заболявания на имунната система, тумори, мускулни заболявания, неврологични проблеми, хронично главоболие, множествена склероза, синдром на раздразнените черва, фибромиалгия.

Стресът също може да бъде причина за хронична умора.

Снимка: Shutterstock

Умора от стрес

За хората социалната или междуличностната среда е много важна и стресът се превръща в защитен механизъм на организма, за да го предпази от неприятните ситуации, но така го разболява. Това е психологическа реакция, често несъзнателна, въпреки реалните симптоми. В този случай говорим за психосоматични реакции, които са в основата на стресовите разстройства.

Само прекомерният стрес е вреден, останалото може да бъде ограничено с различни средства: определяне на приоритети, обръщане на внимание на междуличностните отношения, ограничаване на конкуренцията в професионалната или социалната сфера и т. н.

Липсата на удовлетворение от работата и чувството за провал са също форма на депресия, т.нар. прегаряне/бърнаут. Симптомите варират от агресия до липса на интерес към работата, от раздразнителност до умора и безсъние.

Умора и депресия

Според статистиката около 10-30% от пациентите със CFS са имали поне един епизод на депресия през предходните години, докато 50-70% са развили депресия в годините след появата на синдрома. Това означава, че предишна форма на депресия може да направи човек по-уязвим към CFS и че депресията често е типична за това заболяване.

Една от основните характеристики на CFS е изтощението след тренировка. В дните след умерена физическа активност субектите съобщават не само за болка или мускулна умора, но и за симптоми като треска, аденопатии (заболяване на лимфните жлези) и невропсихологични смущения.

Това е симптом, който не присъства при депресия или други състояния, които могат да причинят умора. Освен това CFS често започва като грипоподобно заболяване с треска, фарингит и стомашно-чревни нарушения.

Тежка умора

Дори ако треската и другите симптоми отшумят с течение на времето, те никога не изчезват напълно, поне за шест месеца, понякога години. Следователно тази клинична картина не е характерна за депресията.

Умора и фибромиалгия

Фибромиалгията е заболяване, характеризиращо се с широко разпространена хронична мускулна болка, свързана със скованост. Зоните, засегнати от болката обикновено са: гръбначния стълб, раменете, тазовата област, ръцете, китките и краката.

Хроничната болка, която се появява на интервали, често е свързана с нарушения на настроението и по-специално нарушения на съня, както и астения , т.е. хронична умора. Обикновените болкоуспокояващи нямат ефект, както и болките имат мигрантски характер.

За да говорим за фибромиалгия обаче, трябва да са налице следните условия:

• дифузна мускулно-скелетна болка за повече от 3 месеца
• умора
• нарушения на съня
• трудности с паметта и вниманието
• скованост и разстройства на настроението

Следователно фибромиалгията и CFS са две хронични заболявания, които често са слабо разпознаваеми и трудни за разграничаване, но оказват значително влияние върху живота на тези, които страдат от тях. Единствената забележима разлика между двете патологии е наличието на болка при фибромиалгията, която липсва при CFS.

Как да победим хроничната умора

Няма специфично лечение за синдрома на хроничната умора. Обикновено се включва фармакологична терапия и промяна в начина на живот, която има за цел да подкрепи емоционално субекта и намали въздействието на симптомите. Използва се когнитивна поведенческа терапия, постепена физическа активност. Използват се лекарства за депресивни състояния и безсъние, ако са препоръчани.

В повечето случаи симптомите изчезват с времето, но може да отнеме и години. Възстановяването обаче може да бъде по-бързо и по-пълно, ако се опитате да възстановите възможно най-много загубени функции.

Деси Тодорова по материали от Melarossa