Как да говорим с бебето

Някои родители са настроени сериозно и искат да „обучават“ и „развиват“ бебето от раждането му. Затова целенасочено го учат да говори, показвайки му как да го прави правилно, как да запомня и произнася думи. Други пък отлагат това, докато то само не проговори смислено и свързано.

Ето  мнението  на  Марина Мелия, професор по психология, автор на книгата „Главната тайна на първата година от живота“ и майка на три деца.

Какво всъщност разбира бебето

Майка говори на бебето си. Shutterstock

Детето чува звуци още в утробата и веднага щом се роди, разпознава гласа на майка си. То предпочита речта й пред други звуци. И най-важното е, че много бързо започва да разбира какво му казват възрастните. Случва се много преди самото да започне да говори. Нашите жестове, изражения на лицето и контекстът на ситуацията му помагат в това. Например, ако докато вечеряме, кажем на бебето: „Отвори уста“ - и то си отваря устата, обяснява тя.

Веднага щом се роди, бебето започва активно да „тренира“ речевия апарат, често използвайки гласа си като играчка - пищи, мърмори, крещи, пръхти, опитва се да издава звуци с различна височина и тембър. Струва ни се, че се това са спонтанни звуци, но всъщност така то практикува речева артикулация, развива речевия си слух.
В това отношение първата година е много важна - случват се много неща, които подготвят детето за усвояване на речта.

И то се интересува кой, как и за какво говори в негово присъствие.

Лигавато говорене

Майка говори на бебето си. Shutterstock

Речта се развива постепенно. Всички знаем примери, когато едно дете мълчи до две-три годинки, а след това изведнъж се „отключва“ и произнася добре подредени изречения.
Това означава, че то дълго време е „спестявало капитала си“, запасявало се е с думи, овладявало е пасивната реч, която предхожда активната реч.

Откъде ще вземе този речник

Това разбира се, много зависи от средата и най-вече от родителите, които най-често говорят с него.
Всички майки, когато общуват с децата си, интуитивно променят речта си: тя става „по-бебешка“ , по-емоционална. Майката умишлено удължава звуците, изкривява думите - „и кой е толкова го-о-о-о-тин, „сладък“ вместо „красив“ и т.н.
Този начин на говорене дори е получил специално име - „бебешки говор“ (от английското „baby-talk“ - детско бръщолевене).

Защо е необходим бебешки говор

Много хора смятат, че той само забавя развитието на детето, но това не е вярно, категорична е проф.Мелия.
С помощта на бебешкия говор майката установява контакт с бебето си, научава се да го разбира, да говори с него „на един и същ език“.
И едва тогава, след това, минава на по-високо ниво, говори с него като с възрастен и то, имитирайки майка си, се научава да говори правилно.
Така естествено преминава от „бебешкия „език до този на възрастните.

А „бебешкият език“, който изглежда като някакъв анахронизъм, всъщност играе необичайно важна роля.

Следва продължение: Как да стимулираме бебто да проговори

Мона Василева