Наследява ли се интелектът

Учените отдавна са доказали, че детето наследява интелигентността от майка си. Оказва се обаче, че освен интелектуалните способности, то може да наследи и скоростта на работа на мозъка.

Ново проучване на китайски учени показа, че основата на способността за бързо превключване и адаптиране към всичко ново се крие в състояние, наречено „критичност на мозъка“.
А то от своя страна се наследява.

Момче изследва възможностите си. Снимка: Shutterstock

Това състояние не бива да се бърка с критичното мислене.

„Критичността на мозъка“ е режим на работа на мозъка, при който невронните мрежи работят като котката на Шрьодингер (която не е нито жива, нито мъртва): балансирайки между хаос и ред.
В това състояние мозъкът става по-чувствителен към цялата постъпваща информация и е способен да я обработва и адаптира по-бързо.
Благодарение на този процес можем да превключваме вниманието си, да запомняме важни за нас неща, да учим и да фантазираме.

В проучването участвали над 800 души, включително еднояйчни и двуяйчни близнаци, както и хора, които не са роднини.
Това позволило на китайските учени по-точно да оценят доколко състоянието зависи от генетиката и дали може да се наследи.

Дете, доволно от успеха си. Снимка: Shutterstock

Според резултатите от проучването, най-голямата генетична предразположеност към критичност на мозъка се открива в сензорните области на мозъка, отговорни за зрението, слуха и сигналите, идващи от тялото.
Тези области на мозъка са отговорни за първичната обработка на новата информация.
В същото време областите на мозъка, отговорни за разбирането на информацията, са по-зависими от средата, която заобикаля човека, както и от неговия опит.

Проучването показа също, че тези, които имат по-висока „ критичност на мозъка“, се представят по-добре на тестове за памет, внимание и скорост на мислене.

Това означава, че критичността на мозъка е един от признаците на когнитивно здраве. Ако тя е нарушена, това води до забавяне в развитието и различни невропсихиатрични разстройства: от тревожност и депресия до аутизъм, шизофрения и болестта на Алцхаймер.

Ако учените намерят начин да откриват ниските  нива на критичност на мозъка в ранна детска възраст, това не само ще им позволи да предсказват различни заболявания.
То ще помогне и ще даде насоки за адаптиране на образователната система, така че да е подходяща за конкретно дете.
Авторите на изследването се надяват също, че в бъдеще техните изследвания ще послужат като основа за създаването на нови методи за диагностициране, предотвратяване и лечение на когнитивни разстройства.

По материали на: SciTechDaily , Мона Василева