Кога светва „червена лампичка“ в общуването

Всеки познава израза светна „червена лампичка“.  Нещо повече, повечето от нас имат свои собствен списък с качества, които вкарват потенциалния избраник в тази категория. Веднага щом той демонстрира едно от тях, влиза в „черния списък или директно бива отхвърлян. 

Не трябва обаче да забравяме, че самите ние имаме доста неприемливи за околните „качества“.
Понякога знаем за тях и се опитваме да се коригираме или да ги прикриваме.
Трудностите започват в ситуации, когато нямаме представа кои наши недостатъци се превръщат в проблем както за другите, така и за нас самите.
Такава слепота е опасна, защото ни пречи да изграждаме взаимоотношения с други хора.
Без да забелязваме проблема в себе си, с помощта на психически защити, ние ги приписваме на другите и след това се чудим защо срещаме едни и същи типажи по пътя си.
На какво да обърнем внимание?

1. Как се справяме с конфликтите

Мъж и жена спорят. Снимка: Shutterstock

В конфликтни ситуации, като гнида на косъм, блесват онези качества, които обикновено са скрити и не са на повърхността.
Но в спорове, които заплашват чувството ни за безопасност, се държим различно и проявяваме черти на характера, които обикновено остават прикрити.

Например, в разгара на спор, се държим прекомерно агресивно, атакуваме партньора си или прибягваме до лични нападки. Или използваме други тактики, включително пълно игнориране, като по този начин нараняваме още повече любимия си човек.
В много отношения стратегията на поведение зависи от вида на привързаността.

Проучване, публикувано в The Spanish Journal of Psychology  сочи:

- Хората с тревожна привързаност: обвиняват партньора, викат, засилват конфликта;

- тези с избягваща привързаност: се дистанцират, избягват конфликта, мълчат;

- хората с неадаптивна привързаност: използват и двете стратегии в зависимост от поведението на партньора.

Мъж и жена решават конфликт. Снимка: Shutterstock

По какво се различават тези три вида привързаност от сигурната привързаност?

В случай на сигурен тип привързаност, хората, дори когато спорят, решават проблемите чрез съвместни усилия: „ние срещу проблема“.
Те са склонни да общуват открито и по-често стигат до компромиси.

2. Как се извиняваме

Начинът, по който се извиняваме, също може да каже много.
Защитна позиция („Ще се извиня, но всичко е по твоя вина") е опит за намаляване на напрежението, вместо искрено желание за оправяне на ситуацията. Тя показва, че не разбирате защо се извинявате и следователно няма да се промените.
Проучване  от 2022 г. доказа, че тези, които са „смирени“, са склонни към по-искрени и качествени извинения.
Смирението в този контекст предполага откритост към мнението на другите и способност да признаем собствената грешка.
Начинът, по който се извиняваме, е реакция на уязвимост и отговорност.
От това следва логично заключение: ако се страхуваме да покажем уязвимост и не искаме да поемем отговорност, не бива да очакваме качествени и дългосрочни взаимоотношения.

3. Как реагирате на чуждите граници

Способността да сложим лични граници, играе ключова роля в поддържането на здрави и емоционално безопасни взаимоотношения.
Независимо дали сами поставяте граници или уважавате чуждите, „здравето“ на една връзка се определя не само от наличието на граници, но и от реакцията на партньорите към тях.

Много често хората, които не знаят как да защитават границите си, трудно уважават чуждите. Следователно, реакцията е тревожност, страх, гняв.
Може да изглежда, че ако партньорът постави граници, той се опитва да се дистанцира или дори да си тръгне, но това не е така.
Липсата на граници в една двойка е съзависимост, при която има много малко истинска интимност. 
Ето защо, ако забележите, че се ядосвате, когато друг поставя граници, си струва да се вгледате в себе си и в емоциите си.
Това е единственият начин да разкриете дълбоките си проблеми с емоционалната уязвимост, като по този начин подобрите отношенията си с близките.

По материали на PsychologyToday, Мона Василева