Разменени роли: децата не трябва да са страна в развода

Все родител се стреми да има топли отношения с децата си. Дори те да не са невръстни, а вече да са напуснали родното гнездо.
Понякога можете да чуете майка да казва за дъщеря си: „Ние сме като приятелки.“ Или баща за сина си: „Ние сме най-добри приятели!“

Баща прегръща сина си. Снимка: Shutterstock

На пръв поглед всичко е чудесно: не е ли страхотно да си приятел с детето си?
Ако обаче родителят споделя най-откровените лични истории и тревоги с детето си, това може да се превърне в проблем.
Не трябва да товарим децата си с тази отговорност, предупреждават психолози.

Те не трябва да стават ваша емоционална подкрепа в трудни моменти.
Не се опитвайте да ги натоварвате с това непоносимо бреме, нека не вземат страна, когато мама и татко се карат, не се разбират или ... се развеждат.

Вие сте ментор, а не връстник

„Няма нищо лошо в това да искате да прекарвате време с детето си. Ако се забавлявате с него, това е чудесно. Но когато наричате детето си най-добър приятел, това размива границите“, казва психологът Холи Хъмфрис.

Този подход във връзката между родител и дете се превръща в съюз от приятели. Или, още по-лошо, детето се превръща в личен съветник, консултант и психотерапевт.
Децата се нуждаят родителите им да бъдат техни родители, да бъдат доверени ментори, а не връстници.
И когато тези граници са размити, става по-трудно да се поставят граници. 

Размяна на ролите

Когато се отнасяте към детето си като към приятел, то често чува неща за вас, които децата не би трябвало да знаят.
И е малко вероятно да ви слуша, когато решите да му поставите ограничения и правила. В края на краищата, най-добрите приятели обикновено не си четат лекции, нито си поставят ограничения.

Освен това детето може да се чувства задължено да се грижи за родителя, сякаш ролите са обърнати. Психолозите наричат ​​това явление “родителизация” на децата.

„Детето не може да бъде най-добър приятел на родителя, без да чувства скрит натиск да задоволява нуждите на родителя, които не са негови собствени“, обяснява Хауърд.
Има и друг важен нюанс.
Очакваме приятелите ни да ни подкрепят и да участват. Но децата просто не са готови да бъдат “емоционална система” за подкрепа на родителите си. Ако говорим за малко дете или тийнейджър, мозъкът му дори не е достатъчно развит за това.
В подобна ситуация те поемат отговорността да управляват чувствата на майка си или баща си.
„И това е много, много тежко бреме за някой, който би трябвало да се фокусира върху собственото си развитие. Това може да ги направи несигурни в решенията за собствения си живот и да да се чувстват виновни за своите романтични връзки“, обяснява психологът.

Вашето пълнолетно дете е все още дете

Разбира се, не е толкова опасно да поверявате на голямото дете, което е пълнолетно, тайните на личния си живот: все пак говорим за човек, който вече е успял да се оформи.
Чудесно е, ако можете да говорите със сина или дъщеря си като с близки хора. Тази близост обаче не бива да се бърка с връзката на най-добрите приятели.

Дори когато детето ви е пораснало, то може да има проблеми. И би трябвало да може да се обърне към вас като родител.
Също така, истинското приятелство предполага равенство.
Родителят, като по-възрастен, има повече власт и отговорност. И когато се опитва да общува като приятел, има висок риск от недоразумения или размити граници.

Предупредителни знаци

Със сигурност може да има приятелски аспект в отношенията между родители и деца. Има обаче признаци, че взаимодействията ви стават нездравословни.

- Ако дете, независимо от възрастта си, поеме емоционалните грижи за родителите си, това означава, че приятелството ви е надхвърлило границите на допустимото. Например, ако син или дъщеря застанат на ваша страна по време на развода.

- Друг предупредителен знак е, ако често споделяте подробности, които детето ви не е нужно да знае. Например, ако споделяте с него притесненията си относно трудностите в брака ви.

- Ако забележите, че ревнувате от приятелите или романтичните връзки на детето си, защото се чувствате застрашени от тази връзка, това също е лош знак.

По материали на Huffpost, Мона Василева