Защо след години се оказва, че не е успял да изгради кариера или щастлив личен живот
Момче с книга в ръка. Снимка: Shutterstock
Често отличникът на класа, който се изявява в олимпияди, състезания и конкурси, след години се оказва, че не е успял да изгради успешна кариера или щастлив личен живот. Защо?
Ето отговора на психоложката Татяна Менщикова, която изброява 5 възможни причини.
От детството отличните ученици се стремят да получат одобрението на възрастните.
Родителите и учителите формират в тях убеждението, че тяхната ценност са шестиците, медалите и сертификатите.
Постепенно подобна система на оценяване измества вътрешната мотивация.
В зряла възраст, когато никой не хвали всяка изпълнена задача, на такива хора им е трудно. Те губят посоката, не винаги са в състояние да продължат да работят, ако резултатът не радва околните.
За отличника провалът е ровносилен на катастрофа. Той е свикнал да бъде безупречен и затова често избира път с по-малък риск, избягвайки трудни предизвикателства, в които може да се спъне. Това формира „синдрома на отличника“: невъзможността да се отпусне, желанието да бъде идеален във всичко и винаги.
Възрастен с такъв “багаж” се страхува да започва нови проекти, да променя сферата на дейност или да опитва нестандартни подходи, защото рискът от провал се възприема като заплаха за успеха и за самочувствието.
Добри оценки често получават тези, които добре запомнят почти дословно материала и точно го възпроизвеждат по време на изпити. Но образователната система рядко развива креативност, самостоятелно мислене или умение за нестандартно решаване на проблеми.
В реалния живот, особено в бизнеса, е важно да можеш бързо да се адаптираш, да търсиш нови подходи, да поемаш рискове.
Отличниците често демонстрират „училищен“ тип мислене: стриктно по правилата, според инструкциите, без да излизат извън рамките. Това им пречи да се развиват и да бъдат конкурентноспособни.
Желанието постоянно да се отговаря на високи очаквания води до хроничен стрес.
В детството това изглежда като усърдие и желание за знания, но с течение на времето се превръща в тревожност, умора, емоционално прегаряне.
Когато порасне, бившият отличник може да се умори от безкрайната надпревара за резултати. Той не знае как да се отпусне, не си позволява да бъде „достатъчно добър“ и да не е „перфектен“.
В резултат на това идват и здравословни проблеми, апатия и загуба на интерес към любимото занимание.
Отличникът може да бъде затворен, необщителен, тъй като е фокусиран върху ученето си.
Когато порасне успехът често зависи не толкова от знанията, колкото от т способността за взаимодействие с други хора: за водене на преговори, работа в екип, разбиране на емоциите и мотивите на другите.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари