Как да излекуваме липсата на любов в детството

Психологическата травма, ако детето от малко не е било обичано, не изчезва с годините. Тя остава белг в душата му.
Може да се скрие дълбоко и може да се превърне в невидима сила, която кара човек цял живот да доказва на света, че е достоен за любов.
Изследователите отдавна изучават как ранните години влияят на бъдещето на човек. Ето някои техни наблюдения.

Невидима връзка

Деца, на които родителите не обръщат внимание. Снимка: Shutterstock

Бебето „чете“ вътрешния свят на майка си от раждането, дори тя да не го осъзнава. Също така, ранният опит от взаимодействие с майката формира типа привързаност, сочат изследванията на психолога Мери Ейнсуърт.

Стабилната грижа поражда сигурна привързаност, а студенината и липсата на любов - тревожна или избягваща. 
Тези психологически нагласи, остават за цял живот. 
Те се вкореняват в подсъзнанието и се превръщат във филтри, през които човек започва да възприема другите хора, разказва психологът Валери Гут. И сочи 5 често срещани вътрешни убеждения, които необичаните деца пренасят от детството в зряла възраст.

1. „Не съм достоен за любов.“ Дори когато човек е заобиколен от грижовни хора, той търси подводни камъни и някаква уловка.

2. „Самотен/а съм.“  Митът  за безусловната майчина любов пречи на човек да сподели болката си и само увеличава изолацията.

3. „Вината е моя.“ Прекалено критичната майка оставя след себе си постоянно чувство за вина.

4. „Нещо с мен не е наред.“ По-лесно е за детето да повярва в своята „ненормалност“, отколкото да се съмнява в родителите си.

5. „Аз не съм нужен/а.“ Това чувство може да съпътства дори успешните възрастни, като ги прави вътрешно нестабилни.

Животът като постоянен изпит

Необичаните деца опитват цял живот нещо да компенсират, превръщайки живота си в безкраен изпит. Само че няма изпитващ - оценките се дават от вътрешния глас, наследен от родителите. 
Нещо повече, този човек може да изглежда силен, но винаги ще е воден от страха: „Ако не се постарая максимално, няма да бъда обичан.“

Това намира израз в контретни действия

Мече. Снимка: Shutterstock

Чрез работа и постижения. Такива хора избират най-трудните задачи, работят без почивка, учат допълнително, събират дипломи и воюват за позиции. Но радостта от победата е краткотрайна. В душата на човек остава същата празнота: „Направих го, но все още не е достатъчно.“

Чрез взаимоотношения. Някои се опитват да угодят на партньора си, предвиждайки всичките му нужди и забравяйки за себе си. Други, напротив, демонстрират студенина, само за да избегнат отново познатото чувство на отхвърляне.

Чрез внимание. Дори негативните коментари в интернет могат да се възприемат като потвърждение: „Съществувам, забелязали са ме.“ Зад това се крие същата незадоволена нужда на човек да бъде забелязан.

Чрез тялото и сексуалността. Сексът или външният вид понякога се превръщат в инструмент за доказване на собствената привлекателност и стойност, а не в средство за интимност и радост.
Проблемът обаче е, че никое външно „доказателство“ не носи облекчение. Механизмът работи като сито: колкото и признание човек „да налива“ в себе си, всичко изтича навън през старите му детски нагласи.
В такива моменти на преден план излиза ниското ниво на адаптивна интелигентност (AQ): той повтаря познати сценарии отново и отново, вместо да сменя стратегиите.

Как да прекъснем този цикъл

Когато негативните нагласи остават скрити, те сляпо контролират човек. Но веднага щом излязат наяве, става възможно нещо да се промени.

1. Разпознайте травмата. Ако едни и същи болезнени ситуации постоянно се повтарят в живота, проблемът може да не е в други хора, а във вътрешни ви „настройки“. Разпознаването на тази „неизправност“ вече е голяма стъпка. Веднага щом „черна котка“ в тъмна стая стане видима, тя може да бъде "опитомена".

2. Преживейте емоциите. Известен експеримент на невробиолога, психолог Едуард Троник с „каменно лице“ показа буря от чувства, която възниква у детето, когато майката спре да се усмихва, не реагира и изглежда безразлична.
Възрастните, преживели нещо подобно, се опитват да скрият болката си. Но именно връщането към гнева, негодуванието и меланхолията ще им позволят да излязат от безизходицата.

3. Завършете раздялата. Раздялата не означава да изоставите родителите си, но ви дава възможност да спрете да бъдете тяхно продължение.
Да оставите родителите си „извън лодката“ означава да изградите собствено семейство и свои собствени правила.

4. Развийте емоционална и адаптивна интелигентност. Емоционалната зрялост ви помага да реагирате на ситуациите по нов начин, а адаптивната интелигентност дава гъвкавост: човек спира да разиграва стария сценарий с „доказателства“ и търси нови начини да изгради живота и взаимоотношенията си.

5. Интегрирайте своята „сянка“. Карл Юнг пише, че сянката не може да бъде унищожена, но може да бъде разпозната.
„Непривлекателните“ слабости се превръщат в източник на сила, ако спрете да ги отричате. Подобно на японското изкуство кинцуги, където пукнатините в керамиката се подчертават със злато, травмата може да стане част от уникалността.

6. Изградете граници. Дете, което е израснало без любов и внимание, расте с нарушени лични граници.
Като възрастен то трябва да се научи спокойно да отблъсква онези, които нахлуват в пространството му и да не допускат токсичност в живота си.

Мона Василева