Детето говори, но нищо не му се разбира

Когато речта на детето е неясна, неразбираема и някои звуци сякаш „засядат“ в гърлото му , родителите често си мислят: „То просто е твърде малко. Ще мине време и всичко ще се оправи от само себе си.“ Но детето расте, на път да тръгне на училище, а все още не може да произнася някои звуци.

Родителите го водят при един логопед, после при друг, но звуците не стават по-ясни, нито речта - гладка.
Само опитен специалист може да разбере, че то може да има дизартрия, обяснява логопедът Наталия Шишкина

Дете, което работи с логопед. Снимка: Shutterstock

Дизартрията е нарушение на произношението, причинено от неправилното функциониране на речевите мускули.
Мозъкът дава команда да се каже дума, но сигналите към езика, устните и небцето са отслабени. В резултат на това детето знае какво иска да каже, но речевият му апарат не се подчинява и не гизпълнява командата.

Речта става неясна, интонацията звучи странно, а гласът може да е тих или дрезгав. Това не е въпрос на мързел или „характерна черта на възрастта“
Състоянието се дължи на увреждане на нервната система, което засяга контрола върху силата на звука, артикулацията и дишането. 
Това е неврологично разстройство, което изисква вниманието на специалист.

Как се проявява

При дизартрия детето има затруднения с произнасянето на звуци, особено лесни като „С“, „З“ и „Т“. То се уморява бързо, говори едносрично и може да „преглъща“ окончания.
Понякога ще забележите, че устата му е отворена, езикът му е отпуснат,  а изражението на лицето му е ограничено.
Може да има затруднения с дъвченето и духането – всичко това са признаци на слаба артикулационна моторика.

Дизартрията е доста често срещана, засягайки приблизително 20% от децата с говорни нарушения. Леките, „незабележими“ форми често остават незабелязани: детето сякаш говори, но не ясно.

 Като правило, ситуацията се влошава с тръгването на училище. Трудности възникват, когато такова дете започне да се учи да чете и пише. Тогава е време да се задълбочим в изследването.

Защо възниква

Причините за дизартрията се крият в нервната система.

Това може да се дължи на:

• Липса на кислород по време на бременност или раждане;
• Родова травма, преждевременно раждане;
• Вътрематочни инфекции, тежка токсикоза;
• Усложнения от вирусни заболявания;
• Травми на главата в ранна детска възраст.

Но не се самообвинявайте: дори при перфектна бременност е възможна лека дизартрия – нервната система на всеки се развива по различен начин.

Логопедът може да подозира дизартрия, но неврологът трябва да потвърди диагнозата. Обикновено детето се насочва за преглед, за да се оцени функционирането на артикулационния апарат и нервно-мускулната система.
Ако логопед каже, че звуците не се развиват твърде дълго, въпреки редовните сесии, е време да се консултирате с лекар.

Предупредителни знаци

1. Детето бърбори малко или говори неясно;
2. Речта не става по-ясна с възрастта;
3. Устата често е леко отворена, езикът е „мързелив“;
4. Дишането е прекъснато по време на реч;
5. Затруднено дъвчене, изражение на лицето и движения на ръцете.

Колкото по-рано се окаже помощ, толкова по-лесно е да се коригират проблемите – нервната система на детето е все още гъвкава и бързо се адаптира към външни стимули.

Какво помага

 - Сесии с логопед/дефектолог — трениране на мускули, дишане, глас и ритъм на речта.

- Логопедичен масаж — помага за активиране на лицевите и езиковите мускули.

- Консултация с невролог — понякога се предписват лекарства, които подобряват функцията на невронните пътища.

Вкъщи — артикулационни упражнения, дихателни игри и игри с невропсихолог.

Важно е да се практикува систематично: не „понякога, в зависимост от настроението“, а редовно, с поддържаща грижа.

Съвети към родителите

- Не чакайте да „изчезне“ от само себе си – дизартрията изисква ранна намеса.

- Помогнете на тялото на детето: развивайте фината моторика, дишането. Нека играе футбол, тенис и баскетбол.

- Правете всичко по игрив начин – без натиск или критика.

- Хвалете всяко подобрение, дори и да е малко.

И най-важното, не се страхувайте от диагнозата. При редовна работа децата с дизартрия започват да говорят ясно, красиво и уверено. Те просто се нуждаят от малко повече внимание, любов и търпение.

Мона Василева