Детето не е способно, не му се отдава ... Дали

„Езиците не му се отдават“, „Детето няма усет за математика“.
Възрастните понякога лепят тези етикети на децата, когато те срещнат някакви затруднения или успехът им по даден предмет е слаб.
Но наистина ли това е вярно,  обяснява  психологът Екатерина Мазейна.

Дете, което рисува. Снимка: Shutterstock

Проблемът, който тревожи родителите, често не произтича от липсата на способности у дето, а от грешния подход към тяхното развитие.

Способността е потенциал, а не гаранция

Способността е като семе, посадено в човек, което може да се развива само при определени условия: плодородна почва, светлина и адекватно поливане. 
Човек се ражда с определени способности, които околната среда или потиска, или подхранва.
Съществува възглед, че детето е като холистична система – има заложени не само интелигентност, но и грация, издръжливост и други способности.

Всяко има свой собствен талант

Традиционното образование често свежда човешките способности до два вида интелигентност: логико-математическа и езикова (лингвистична).
Успехът в училище се измерва именно по тези предмети и параметри. Но какво ще стане, ако детето мисли и чувства различно?

Американският психолог Хауърд Гарднър предлага теория за множествените интелигентности.
Той разделя конвенционалното разбиране за интелигентност и способности на няколко независими области.
Според неговата концепция съществуват девет основни вида интелигентност:

Езикова: чувствителност към думи, любов към четенето, писането и историите.
Основен метод на обучение: история, книги и дискусии.

Логико-математическа: способността за изграждане на логически вериги, манипулиране на числа и абстрактни понятия.
Учене чрез формули, изчисления и последователни алгоритми.

Пространствена: способността за възприемане и създаване на визуални образи и мислене в триизмерно пространство.
Учене чрез изображения, графики и форми.

Музикална: чувствителност към ритъм, тон и мелодия. Това се отнася не само за музикантите, но и за хората, които лесно учат езици на слух.
Учене чрез песни, мелодии и ритми.

Телесно-кинестетична: способността майсторски да използваме тялото за решаване на проблеми или изразяване на себе си. Учене чрез тялото, чрез движение и тактилни усещания.

Междуличностна (социална): способността да разбираме други хора, техните настроения и мотиви.
Учене чрез групови задачи и взаимоотношения с други.

Вътреличностна: дълбоко разбиране на себе си, своите емоции и цели.
Учене чрез разбиране и преживяване на собствените чувства и мисли.
За тези деца основна ценносто е тишината в образователния процес.

Натуралистична: способност за изучаване и разбиране на природата и околната среда.
Учене чрез контакт с природата и наблюдение на природни процеси.

Екзистенциална (философска): склонност към размисъл върху фундаментални въпроси на съществуването: живот, смърт, смисъл на съществуването.
Учене чрез притчи, дискусии и задълбочен анализ на понятия.

Как да използваме това

Момиченце, което чете дебела книга. Снимка: Shutterstock

Дете, което „не разбира“ дробите в клас, може да ги схване блестящо, ако му бъдат обяснени чрез пространствени примери (рязане на пица или ябълка) или кинестетична интелигентност (изминаване на определен брой стъпки, разделяне на маршрут).
Дете, което не може да запомни езиковите правила, може да ги настрои на ритъм и музика и те ще се запечатат завинаги в паметта му.

Интелигентността като трамплин

Когато човек е предразположен към определена област, тя му се отдава лесно и носи радост.
Задачата на родителите и учителите не е да го насилват в тесните рамки на една единствена система, а да му помогнат да открие силните си страни и да ги използва като трамплин за овладяване на по-сложни задачи.
Представете си, че се опитвате да отворите врата. Ако един комплект ключове не пасва, не обявявате вратата за „неотваряема“. Просто търсите друг ключ.
Същото е и с ученето: ако един метод (например, фокусиран върху логиката) не работи, трябва да опитате други: чрез тялото, образите, музиката или социалното взаимодействие.

Как да отключим потенциала

Момиче, на което му е трудно да учи. Снимка: Shutterstock

По-лесно да определите способностите му чрез използване на три психологически концепции. Така по-лесно ще организирате обучението и развитието:

1. Според Г. Гарднър: определете водещия тип интелигентност на детето (логическа, пространствена, социална и др.). Това е неговата естествена сила;

2. Според Л.С. Виготски: определете „зоната на близко развитие“ – какво може да прави детето с ваша помощ.
Ученето трябва да върви преди развитието: не повтаряйте това, което вече е известно, и не преподавайте това, което е недостъпно;

3. Според Д. Елконин: използвайте играта като основен инструмент за обучение.
Чрез игри, базирани на истории, конструктори и настолни игри, децата учат сложни понятия по естествен път.

Запитайте се:

- В коя област е силно моето дете?

- Намирам ли се в неговата „зоната на близко развитие“?

- Използвам ли достатъчно играта?

- Когато избирате „ключ“, може да експериментирате.

Целта на процеса за развитие не са само добрите оценки в училище, а процесът да носи радост и да поддържа интереса на детето.

Мона Василева