4 въпроса, които честно трябва да обсъждаме с децата

„Детето е цялостна личност и същество, способно да разбира думите от раждането си. Родителите трябва да му казват всичко, което може да е важно за него, всичко, което е част от живота му“, твърди френският психоаналитик Жерар Северин,  автор на „Papa, maman, dites-moi pour de vrai "

Но все пак част от информацията трябва да бъде филтрирана – например подробности за нещо, което още не може да разбере.

Какво не бива да криете

1. Тайната на неговото раждане

Дете, което пита родителите си. Снимка: Shutterstock

Ако бебето можеше да говори веднага, след като се роди, първият въпрос би бил: „Откъде се появих?“
Затова е важно да му разкажете така, че да ви разбере – не с медицински подробности, а интересно и достъпно за възрастта.
То е любопитно да знае как са преминали деветте месеца на бременността, какво е чувствала майка му, дали татко е присъствал на раждането или е чакал в коридора. Какво си е мислил тогава?
За да се развива хармонично, детето трябва да знае и своите корени, произход, историите на роднини за детството си, града, в който е живяло семейството...

Въпрос, който го интересува много, е защо са е родило.
Много родители могат просто да кажат: „Родил си се, защото мама и татко са се обичали и са искали да имат дете.“
Но какво да разкажете, ако се е случило случайно.
Психолозите смятат, че дори тук е важно деликатно да поднесете истината, тъй като рано или късно детето ще я научи, а невярната информация може да бъде болезнена.
Ето какво пише една майка във форум за родители: „Не можех да си представя как да кажа на дъщеря си, че не искаме дете, но тя все пак се роди. Но и аз не можех да я излъжа. Затова казах: „Твоят баща и аз не очаквахме да имаме дете толкова скоро. Ти ни изненада. Но когато се роди, бяхме много щастливи.“

Ами ако детето е родено чрез ин витро

Трябва ли и как родителите да кажат на детето, че е заченато в епруветка?
Според психолога, родителите трябва да намерят приемлив начин да обаснят, без излишни подробности. Например: „Мама и татко дълго искаха да имат бебе, но не се получаваше и те помолиха лекарите да им помогнат. Така се появи ти.“

Други експерти са на мнение, че не е нужно детето да знае този факт. Така че тук водеща е преценката на самите родители.

2. Тайната на осиновяването

Ако детето ви е осиновено, най-добре е да не криете тази информация от него, а по-скоро, още от ранна възраст, да намерите начин деликатно да му обясните историята на това как е дошло във вашето семейство.
Разбира се, можете да скриете истината от него. Но бъдете готови за факта, че по време на юношеството, когато хормоните му бушуват, някой „мил“ човек ще разкрие истината и то с всички гадни подробности.

Ами ако детето се отглежда от втори баща

Ами ако мъжът, който отглежда детето, не е неговият биологичен баща? И в този случай е важно да се каже цялата истина. Няма нищо лошо в това да обясните на детето (дори и да е малко), че има биологичен баща и баща, който го отглежда, съветва  Жерар Северин.

3. Развод на родителите

Важно е да информирате детето си за всички промени, които го засягат – от раждането на нов брат или сестра до развода на родителите.
Ако те решат да се разделят, е добре веднага след вземане на решението да информират детето – спокойно, без да драматизират ситуацията. 
Ако родителите не говорят директно със сина или дъщеря си, децата могат да интерпретират погрешно информация. Те чуват разговори на роднини, близки, съседи и се тревожат, подчертава Жерар Северин.

В случай на развод, първото нещо, което трябва да направите, е да уверите детето, че вината не е негова.
Децата винаги се чувстват отговорни за това, което се случва между родителите им. Те се чувстват като център на семейството, така че имат нужда да чуят, че разводът няма нищо общо с тях.
Второто нещо, което трябва да кажете на сина или дъщеря си, е, че винаги ще се грижите за тях и, независимо какво се случи. И ще продължите редовно да се виждате.

4. Смърт на любим човек

Не крийте този факт, а потърсете правилните думи, за да разкажете, колкото и драматична да е тази истина. Не омаловажавайте болестта или смъртта на близки.
„Родителите си мислят, че щадят децата си, като крият истината, казвайки им, че татко е заминал на дълга командировка или че все още е в болницата, когато вече е починал. Детето усеща лъжата, но не може да изрази мъката си и се чувства тревожно“, обяснява Жерар Северин.

Въпросите за смъртта възникват около две години и половина и е важно да им се отговори ясно.
Ключът е децата да разберат, че изчезването на близки е неизбежно: „Виж цветята – те цъфтят, после увяхват. Няма да цъфтят отново, но на тяхно място ще пораснат други цветя. Това е смъртта.“
Ако детето ви попита дали самото то ще умре, трябва да отговорите, че като всички останали живи същества, и това ще се случи. Но до този момент има много, много време. Това обикновено е достатъчно, за да се успокои.

Мона Василева