Как насаждаме у детето чувство за вина

Детето постепенно развива чувство за вина. За да се случи това, то трябва да порасне, да достигне определено ниво на емпатия, за да осъзнае, че тези или онези негови действия са грешни и, че вредят или нараняват околните.

„Чувството за вина е полезно, когато идва отвътре, а не, ако родителите го вменят на детето “, обяснява Кениша Синклер-Макбрайд, клиничен психолог в Детската болница в Бостън, Масачузетс.

Докато дойде този момент, а и след това, избягвайте директните нападки и обвинения, съветват психолози.
Контролирайте се, защото понякога се случва несъзнателно - произнасяте фрази, които нараняват и вменяват чувство за вина.
Ето как.

1. Карате се на детето си за грешки

Дете, което обвиняват. Снимка: Shutterstock

Кагото заварите кочина в стаята му, избухвате: „Не поддържаш ред. Небрежен си!“.
Ако счупи чиния или чаша, често казвате: „Невнимателен си!“
Психолозите призовават родителите да насочват критиката не към детето, а към постъпката. 
С други думи, за еднократно действие не му „лепете етикет“ на несръчен или глупав, от който ще му бъде трудно да се отърси.
По-добре е да се съсредоточите върху конкретната ситуация и да анализирате последствията (оставило е дрехи и играчки разхвърляни и сега трябва да то да чисти, вместо да гледа анимационен филм).
Като му посочите грешката, ще го насочите как да оправи последствията. 

2. Обвинявате го за лошото си настроение

Децата са много чувствителни към настроенията на родителите си. В същото време те са егоцентрични и често се обвиняват за неща, за които не носят реална отговорност.
Например, малките деца понякога мислят много конкретно: „Мама ми е ядосана, значи сигурно съм лош.“
Психолозите препоръчват да прегръщате децата по-често и да ги уверявате, че са обичани.
Важно е да обясните на тийнейджърите, че стресът и тъгата ви нямат нищо общо с тях. 

3. Спорите пред децата 

Опитайте се да не се карате с партньора си пред децата си - те винаги ще се самообвиняват.
Типична ситуация: родителите планират рождения ден на детето си и спорят за това, че ще похарчат повече от необходимото. Детето стига до заключението, че е по-добре рожденият му ден изобщо да не се състои, защото тогава мама и татко няма да се карат.

4. Определяте детето като „добро“ или „лошо“

Ако постоянно използвате термините „добро момче“ и „лошо момиче“, в съзнанието на детето ще се формират определени модели на поведение, които то ще следва през целия си живот.
С други думи, всеки път, когато взема решение, то ще се оценява от тази гледна точка.
Това може да му внуши чувството за вина и перфекционизъм или да го направи лицемерно („Трябва да угодя на всички, независимо от цената“).

5. Не му давате шанс да се поправи

Баща преграща дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Така че, ако родителят е отзивчив и приема извинения – например прегръдка или рисунка – вината на детето изчезва.
Ако той не приеме подаръка, детето ще изпитва нарастваща тревожност и вина.

6. Наказвате сурово

Наказанията трябва да са пропорционални на провинението.
Ако наказанието е прекомерно строго или детето го приема като агресия, а не като справедливост (например, ако родител удари шамар), то ще изпита чувство за вина. И може би незаслужено унижение.
Важно е да обсъдите какво е направило детето, защо не ви харесва и да обясните какво ще бъде следващото наказание, при следващо провинение.

7. Не говорите за чувства

Колкото повече говорите след инцидента, толкова по-добре. Важно е да анализирате емоциите и поведението на детето си, да го попитате как се чувства и да му обясните как вие се чувствате.Слушайте детето си и обмислете думите му.
Поканете го да опише чувството си за вина.
Обсъдете заедно как действията му биха могли да накарат някой друг да се чувства. Говорете за това как може да прояви доброта към другите. Говорете за това как би искало да се отнасят с него – за да му покажете как трябва да се държи с другите. Спомнете си ситуации, в които се е държало учтиво и го похвалете.

8. Вижте себе си в детето

Родителите често записват децата си на карате, футбол или танци – в зависимост от това в каква посока се надяват да се развиват.
Но е най-добре внимателно да обмислите дали то наистина иска да се занимава с тези дейности или това е просто ваша амбиция.

В противен случай, в един момент, когато детето ви иска да напусне музикалното училище, например, то ще се почувства виновно, че ви е разочаровало.
Не забравяйте, че децата не са ваше продължение. Те са различни.

9. Често хвалите другите деца

Всеки път, когато разказвате история, която според вас е поучителна, за някой, когото познавате, и който е по-успешен от детето ви, то завършва всяко изречение с „но аз не съм такъв“. Чуждите деца винаги са по-бързи, по-силни, по-умни и по-успешни ...
Това може да накара детето ви постоянно да се сравнява с другите, което ще доведе до комплекс за малоценност.

10. Не признавате грешките си

Ако избухнете и се развикате на детето си, дори и да е оправдано, си струва да се извините.
Родителите понякога се страхуват, че това ще подкопае авторитета им, но в действителност това само ще накара детето да се чувства по-уважавано. С личния си пример ще покажете, че извинението и поемането на отговорност за грешка е нормално. И най-важното - много е смело.

По материали на  Huffpost , Мона Василева