Обсебващата родителска любов, която осакатява

Майките и бащите непрекъснато се тревожат за децата си – понякога прекомерно и това е напълно естествено.
Добрият родител отчаяно иска да бъде до детето си, за да го утешава, напътства и защитава. Понякога обаче това желание отива твърде далеч и „да бъдат там“ се превръща в „да бъдат навсякъде“.
Тогава говорим за болезнена и нездравословна привъзаност, когато родителят сякаш е „прилепнал“ към детето.
Психолозите са сигурни, че точно това е случаят, когато най-добрите намерения могат да доведат до ужасяващи последици.
Тази любов става обсебващата и осакатява. Нездравословната зависимост не дава крила на детето, а ги реже.

Ето как се появяват болезнено привързаните родители.

Сливане, а не привързаност

„Болезнено привързаният родител се грижи за детето си и постоянно е твърде близо до него – физически, емоционално, психически и/или финансово“, обяснява клиничният психолог Джени Ип.

Родители държат на ръце порасналото си дете. Снимка: Shutterstock

Те зорко наблюдават всеки аспект от живота му и бързат да се намесят при първия признак на проблеми или дискомфорт.
Разбира се, естествено е родителят да се чувства привързан към детето си. За нормално му развитие обаче те трябва да го оставят да изследва света самостоятелно и понякога да прави грешки.
Ако единият родител не уцели мярката, прекалено и постоянно се намесва в живота на сина или дъщеря си, шансът да станат независими ще бъде пропуснат.

Нездравословна симбиоза

Този подход гарантира нездравословна привързаност или симбиоза между децата и техните „болногледачи“.
В резултат на това детето няма свободата да взема решения самостоятелно, да изследва себе си и да трупа житейски опит.
В някои случаи то започва да използва родителите си, за да решат всичките му проблеми. То знае, че мама и татко определено ще го спасят – защо изобщо да се опитва да прави нещо сам? И в един момент може дадори да се затрудни физически да се отдели от родителите си и да заживее самостоятелно.
Всички деца имат етапи, в които особено се нуждаят от родителите си. Разбира се, няма нищо лошо в родителската помощ. Когато обаче тя се превърне в основен и единствен начин за справяне с проблемите, това е лош знак.

Майка прегръща порасналата си дъщеря. Снимка: Shutterstock

Тези родители са много чувствителни и ангажирани. Ако обаче тази грижа се превърне в свръхзащита, с течение на времето децата им ще имат трудности да развият самостоятелност и да се справят с трудностите.
Вместо да се учат и учат чрез грешки, подрастващите научават урока: „Чувствам се по-сигурен, когато някой друг отговаря за живота ми.“
В резултат на това те предпочитат да си останат „вечните деца“, за които някой ще се грижи, ще са несигурни и като възрастни, и трудно ще се справят с проблемите в личния си живот и кариера. Но тогава, за съжаление, нито мама , нито татко ще могат да ги решат.
Този тип нездравословно родителство е вредно и за възрастните. В крайна сметка те посвещават цялото си време и енергия за живота на детето, без да осане време за собствените им дела. А това води до емоционално изтощение.

Какво да правите

Ако подозирате, че има риск да станете такъв родител и искате да коригирате ситуацията, започнете да търсите баланс.
Вашата задача е да поддържате топли отношения с децата си, като същевременно насърчавате тяхната независимост.

„Целта не е да спрете да се грижите за детето си, а да отговаряте на неговите нужди в рамките на някакви границзи, които са подходящи за неговата възраст“, съветва психотерапевтът Алисън Маккуейд.

1. Не сменяйте внезапно подхода от „Аз правя всичко вместо теб“ към „Сега ти прави всичко сам“. 

2. Действайте постепенно. Първо, дайте на детето си възможност да прави нещо самостоятелно. Дайте му избор, дори и ограничен. И не забравяйте да го насърчите и да го похвалите за напредъка му. Похвалата ще бъде допълнителен мотиватор.

3. Ако детето ви се провали, не бързайте да помагате. Можете да му съчувствате и да предложите подкрепа и съвет, но не решавайте всички проблеми вместо него.
Опитайте се да не го предпазвате детето непрекъснато. Постепенно разширявайте неговата самостоятелност и отговорности.

„Нашата роля като родители е да бъдем надеждна система за подкрепа на децата да изследват света, а не котва, която ги спира“, обобщава Ип.
 

По материали на Huffpost, Мона Василева