Травми от детството, които ни бележат за цял живот

 Всичко, което се случва с детето, влияе върху възприятията му за света и взаимоотношенията, които ще гради в зряла възраст. А основите на личността се формират през първите години от живота и до училищна възраст те са до голяма степен определени.
Кои са най-често срещаните травми, които бележат живата и характера на детето и как да направим първите стъпки към изцелението, разказва клиничният психолог Евгения Оробинска.

1. Насилие

Баща посяга да удари детето. Снимка: Shutterstock

Най-тежката травма е малтретирането. И не само физическото насилие. Емоционалните издевателства могат да бъдат много по- травмиращи.
Физическото насилие оставя следи, които другите могат да видят, например в училище, докато емоционалното насилие е невидимо.
Дете, което го преживява, често не осъзнава, че е несправедливо малтретирано.
Нарушаването на личните граници и нахлуването в психическото пространство разрушават основното чувство за сигурност на детето, доверието му в света и личните му граници.
В зряла възраст това се проявява в проблеми с доверието, контрола и самоконтрола, физическия контакт и интимността.

Момичетата често поемат ролята на жертвата, докато момчетата реагират агресивно.
Освен това човек често избира партньор, който възпроизвежда познат модел от детството: например, жените развиват висока толерантност към насилие, имат проблеми с границите и способността да казват „не“ и нямат сила да прекъснат такава връзка. За да успеят, се нуждаят от подкрепа от близки и от специалисти .

2. Проблем с привързаността

Пренебрегването, отсъствието на родител поради смърт или болест, финансови затруднения – всичко това играе ключова роля.
В период, в който детето не може да се грижи за себе си, то се чувства емоционално изоставено. Поради този емоционален дефицит, основните му потребности от надеждна връзка, защита и стабилност не са задоволени. 
То започва да възприема света като несигурно място, ненадеждто и непредсказуемо. Това създава тревожен стил на привързаност (страх от отхвърляне, съзависимост) или избягващ стил на привързаност (страх от интимност), когато порасне.

В първия случай възрастният остава във връзката. Във втория я избягва. Например, жена с тревожен стил на привързаност може да бъде прекалено контролираща и свръхзащитна и да избере мек, зависим партньор.
Или, обратно, зад външното отхвърляне и заявка „Не ми трябва връзка, камо ли деца“, се крие страх от интимност
Тези трудности лесно се решават в терапията, ако човекът има желание, но е важно да се помни: всеки има право да живее както намери за добре, стига този живот да му допада.

3. Самочувствието страда

Родители, които се карат на детето. Снимка: Shutterstock

Свръхконтролът, свръхзакрилата, постоянната критика и сравнението – „Ива се справя по-добре“, „Какво ти отнема толкова време? По-добре е аз да го направя“ – пречат на детето да оцени собствените си възможности.
Родителите пишат домашните вместо него, следят всяка негова стъпка и му казват, че не може да се справи. 
В резултат на това то не успява да развие независимост и самоувереност.
Като възрастен, то изразходва значителна енергия, опитвайки се постоянно да спечели любов.
Отношенията с партньорите често се разпадат. Той непрекъснато иска да бъде оценен и признат, а това което получава никога не му е достатъчно.
Другата реакция при липса на самочувствие е нарцистичната защита.
За да избегнат чувството за безполезност, празнота и незначителност, тези деца започват да нараняват другите. Те пресъздават върху другите това, което някога им е било направено.
Този процес не е съзнателен, но се превръща във форма на психологическа защита: чрез обезценяване, унижаване или контрол върху друг, собствената им уязвимост и срам сякаш изчезват.
Връзката с такъв партньор се превръща в постоянно унижение и обезценяване: вместо подкрепа в семейството има конкуренция. Вместо интимност има контрол, завист и емоционален натиск, които постепенно подкопават взаимоотношенията.

Защо е важно да разпознаете травмата

Травмите от детството не изчезват сами – те продължават да живеят в нашите реакции, избор на партньор и начини за изграждане на взаимоотношения. Нашите травми „пишат“ сценарии, който несъзнателно играем в зряла възраст, приемайки ги като „характер“ или „съдба“. 
Първата стъпка е да „разпознаете този сценарий“.
Това не ви задължава да промените всичко веднага, но ви дава възможност да избирате: да останете в този нездравословен модел или постепенно да изградите по-стабилни и сигурни взаимоотношения.
Преодоляването на травмата е бавен процес, но ви позволява да изградите здрави взаимоотношения, които да ви носят радост.

Мона Василева