Кои са причините за тормоза в училищна възраст, колко често се случва и как да се справим, ако малчуганът е от едната или другата страна
Тормоз в училище.
Снимка: Shutterstock
Всеки родител е загрижен за психиката на своето дете по време на неговото развитие. И понякога забелязва аномално поведение, опитва се да чете между редовете и да интерпретира сигналите, които малчуганът опитва да му изпрати. Причините, които могат да подтикнат малките деца да възприемат необичайно или странно поведение, не е задължително да са свързани с трудна или проблемна ситуация. Факт е обаче, че в училищна възраст нещата се променят и е добре родителите да не неглижират знаците, а да опитат да стигнат до дъното на проблема, за да разберат какво кара детето да се държи по определен начин.

Тормозът в училище не бива да се неглижира.
Снимка: Shutterstock
Обикновено, когато говорим за тормоз, имаме предвид потискащо и насилствено социално поведение, което се повтаря с течение на времето, от извършител срещу жертва.
Терминът „тормоз“ обикновено се използва в училищна среда. Какво обаче представлява, извън общото определение, което може да даде само повърхностно разбиране на това явление? Въпросите, които трябва да си зададем, за да го анализираме внимателно, са следните:
Очевидно е, че даването на точен отговор на всичко това не е лесно, но е възможно да се състави сравнително задоволителна картина, която да даде яснота на родители и преподаватели за реалността, в която децата са поставени.
Новинарските емисии на телевиите все по-често алармират за видеа и новини за случаи на тормоз в училища или извън тях, направени от самите ученици и споделени след това в социалните мрежи като повод за гордост.
Според европейско проучване приблизително 40% от случаите на тормоз се случват именно в училищата. Отчита се, че това явление се е превърнало в истински социален бич, тъй като се разпространява широко сред младите хора като един вид мода.
Друг важен аспект, често или почти винаги пренебрегван от онези, които се стремят да се задълбочат в темата за тормоза, но който изглежда е основен компонент, са характеристиките, свързани с пола. На основата на стереотип, дълбоко вкоренен в съзнанието на повечето хора, тормозът изглежда по-често срещан сред мъжете, отколкото сред жените.
Но всъщност той се проявява по по различен начин в двата пола. Например, директният тормоз е по-често срещан сред мъжете. Включва директно, обикновено физическо насилие и преследване на жертвата от извършителя. Сред жените е по-разпространен косвеният тормоз, обикновено проявяван чрез поведение, насочено към изолиране и умишлено изключване на жертвата.
Тормозът като цяло обаче е еднакво разпространен както сред мъжете, така и сред жените и е невъзможно да се определи в кой случай е по-сериозен.
Тормозът представлява сложна ситуация, включваща различни фактори. Обикновено тези, които упражняват преследващо и агресивно поведение спрямо друг индивид, имат семейни затруднения от различен характер, но най-често липсва една или и двете родителски фигури в живота на детето, способни да му осигурят правилната ценностна система. Това го дезориентира и потиска и то компенсира с доминиращо поведение, което, макар и негативно, му позволява да изгради своята идентичност.
Други фактори, които благоприятстват развитието на тормоза, могат да бъдат свързани с психологическите характеристики на детето, определяно като „агресор“.
Но дори и да се опитаме да обясним напълно факторите, които провокират тормоза, остава невъзможно да се посочи една-единствена причина за това поведение, казват психолози. Това е сложен и многостранен феномен, изпълнен с динамика и механизми, които могат да бъдат само частично идентифицирани и анализирани поотделно. Фокусирайки се върху ключовите участници, може да се каже, че на физическо ниво жертвите, както и агресорите, се характеризират с определени черти, които допринасят за тяхната идентичност. Например: телесното тегло може да бъде нормална променлива, която да направи жертвата уязвима. Едно дете със затлъстяване лесно може да се превърне в обект на подигравки от страна на съучениците си и ако това продължи във времето, тогава вече подигравателното поведение може дори да придобие характеристиките на тормоз. Височината също може да бъде фактор за това детето да стане жертва на тормоз, както и цветът и текстурата на косата и т.н.
Що се отнася до насилниците, те са все по-силни физически, а действията им са почти винаги агресивни. Сред определящите характеристики са, на първо място, лошият контрол на импулсите и липсата на емпатия и разбиране към другите.

Родители, които неглижират децата.
Снимка: Shutterstock
В случай на тормоз е важно да се вземат предвид характеристиките и поведението както на семействата както на жертвите, така и на насилниците. Като цяло, родителите могат да се държат различно в зависимост от своето възприятие и значението, което придават на явлението.
Някои родители, въпреки че осъзнават, че децата им проявяват странно и необичайно поведение, предпочитат да не обръщат много внимание на това, вярвайки, че е важно децата да се научат да се грижат сами за себе си, докато растат. Други са склонни да проявяват прекалена тревожност към децата, рискувайки да им навредят по този начин.
Идеалният вариант е да се намери баланс между двете крайности, но още по-важно е родителите да се научат да слушат децата си и да разпознават не само това, което им казват те, а онова, което опитват да скрият от срам, неудобство или притеснение.
Деси Тодорова по материали от Mamma Sto Bene
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари