Тези хора обикновено са много по-загрижени за мнението на околните и не могат да понасят конфликти
Жена с ниско самочувствие
Илюстрация: Shutterstock
Някой отбелязва, че времето е лошо. След което се извинява на събеседниците си, че говори за времето. След което смутено споделя, че само отегчава хората. Очевидно е, че човекът има проблем със самочувствието. Но има сигнали, които не са така очевидни. Дори за нас самите.
Случвало ли вие се е да се блъснете в някого и той да ви се извини? Според изследвания на Self-Esteem Institute това показва проблеми със самочувствието, което кара човек искрено да вярва, че ако нещо се обърка, вината е негова.
Какво да правим? Ако имате подобен проблем, след всеки случай, в който ви идва отвътре да се извините, анализирайте ситуацията: наистина ли сте направили нещо лошо, за което да се извинявате?
Някои хора, които са постигнали очевиден успех в живота, отговарят на всички похвали с „Просто имах късмет“ или „Просто така се случи“. Те се преструват, че просто са имали късмет, пренебрегвайки всички усилия, които са положили, за да постигнат резултата. В научната литература този феномен е известен като ирационално себеизявление.
Какво да направим? Признайте, че сте страхотни, дявол да го вземе! И когато някой ви похвали, кажете „Благодаря!“, вместо да се извинявате.
Според учени от Университета на Ню Хемпшир, САЩ хората с ниско самочувствие са много по-загрижени за мнението на околните и не могат да понасят конфликти. Те предпочитат просто да търпят хора, които се държат зле с тях, отколкото да влизат в спорове и да изясняват взаимоотношенията си.
Какво да направите? В този случай трябва да осъзнаете, че повечето хора са загрижени основно и изцяло за себе си. Как хората ни възприемат има повече общо с тях, отколкото с нас. Може да ни харесат или не, само защото сме задействали асоциация в съзнанието си и им напомняме за някой от миналото. Това няма нищо общо с нас. Приемете, че хората ще си мислят каквото си мислят, независимо от действията ви. Изхвърлете онези, които се държат зле с вас, като баласт от борда. Ще видите как ще ви олекне.
Според Маргарита Тартаковски, един от редакторите на Psych Central, ниското самочувствие има не само поведенчески, но и физически странични ефекти, като умора и постоянна необяснима сънливост. Това е начин човек да избегне проблемите и тревогите.
Какво да направите? Най-добре е да се прегледате за здравословни проблеми, които може да са причина за тази постоянна умора, и ако няма такива, да се обърнете към терапевт, който да ви помогне да се справите с тревожността и да намерите друго занимание, което да замества дрямката.
Ако трудно избирате дрехи или ястия в ресторанта, трябва да помислите за вашето самочувствие. Хората с ниско самочувствие не могат бързо да направят най-простите решения и често променят мнението си.
Какво да направите? Разберете, че животът може да бъде много по-лесен и забавен. Малките решения няма да го променят, но ще спестите време и нерви.
Някои хора непрекъснато се защитават, дори без очевидни причини. Те могат да интерпретират всяка фраза, дори и комплимента, като укор или критика. По някаква причина започват да се обясняват и оправдават, отговаряйки с „Аз просто…“. Например – „Изглеждаш невероятно!“ – „А това просто роклята на сестра ми“, сякаш оправдават красотата си.
Какво трябва да направите? Трябва ясно да разберете какво е това, което току-що сте чули – похвала, комплимент, критика или просто въпрос – и да отговорите по подходящ начин: с благодарност към доброто, с въпрос или обяснение към лошото. Но не и с извинение.
Някои хора с ниско самочувствие непрекъснато се подиграват на себе си и се опитват с думи, които ги подценяват. Тъй като имат чувството, че другите непрестанно обръщат внимание на техните недостатъци, е по-добре да бъдат иронични към тях. Например „оф, какъв съм тъпчо“, или „стъкмих там нещо“, вместо „приготвих ядене“, „написах текст“, „поправих ти казанчето в банята“.
Какво да направите? Ако не привлечете вниманието си към недостатъците си, другите най-вероятно няма да ги забележат.
Постоянната употреба на изрази като „един вид“, „ако не греша“, „най-вероятно“, „струва ми се“ и т.н. е оправдание, че това, което мислите, може да се окаже погрешно. (Това не се отнася за онези хора, които са убедени, че тяхното мнение е единствено правилно и подчертават целенасочено, че може да не е така, за да избегнат изблика на възмущение от околните.)
Какво да направим? Започнете да контролирате думите си, като имате предвид, че ничии мисли не могат да бъдат 100% верни.
Съждения като „Всички правят така“, „Повечето хора мислят така“, „Всички искат това“ показват страх от лично мнение и следване на обществените стереотипи.
Какво да направите? Само формираното лично мнение прави човека личност. Уважавайте в себе си нещата, които ви различават от околните, вместо да се опитвате да ги скриете.
Виждали ли сте хора, които, дори в професионалната си област, се съгласяват с мнението на по-малко компетентни, но по-харизматични хора? Те никога не спорят и лесно се съгласяват. Това не е „лек характер“, а патологичен страх от провал и следствие от погрешно родителско отношение. Родителите не са позволявали детето да изразява мнението си, смятайки го за „ненужно“.
Какво да направим? Опитайте да се отърсите от усещането, че мнението на другите винаги тежи повече от вашето и че хората ще ви намразят, ако не се съгласите с тях. Нямате нужда от одобрението на всички. Нека някои ви мразят. Други ще ви уважават повече заради това, че заставате зад думите си.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари