Възможна ли е критика, без да има обидени?

Особено важен е този въпрос, когато става дума за партньори в една интимна връзка.

Къде е границата между обидата и градивната критика? Доколко може да бъде ясно начертана тази линия и как да я разпознаем?

Всъщност психолозите казват, че това е двупосочен процес. Не е важно само как критикуващият поднася своята критика, но не по-малко (ако не и повече) важно е как критикувания възприема посланието. А това вече зависи не само от думите, а и от интелектуалното и емоционалното ниво на този, към когото са отправени те.

Така например, ако един човек е духовно ограничен, ако се смята за безгрешен, ако е нарцисист по природа, никоя критика не би имала благотворен ефект върху него. Той би я възприел не като градивна, а като смъртна обида, която непременно трябва да бъде отмъстена със страшно възмездие. Попаднете ли на такъв човек, съветваме ви да се спасявате възможно най-бързо.

Ако обаче човекът е широко скроен, духовно и емоционално зрял, то би се вслушал в думите на критика и би бил склонен да промени нещо у себе си като поведение, светоглед, изказ, стига да е убеден, че е за добро.

Разбира се, и критикуващите трябва да бъдат внимателни.

Помислете си какво искате да постигнете – да натриете носа на партньора си или да споделите искрено какво би му помогнало да бъде по-добър в това, което прави; да се ползва с по-голямо уважение сред другите и т.н. Ако е второто, вероятно ще намерите точните думи. Ако обаче е първото, запитайте се какво очаквате да се случи: 1) да се скарате и вие да спечелите спора; 2) да покажете, че сте прави; 3) да предизвикате скандал просто ей така за спорта; 4) да се разделите.

Това са сериозни въпроси, на които трябва да си отговорите, преди да критикувате.

Има и още един – а вие склонни ли сте да понасяте критика?

Обекти.бг