Защо аутизмът често се бърка с умствена изостаналост

Разстройството от аутистичния спектър е най-новата, най-популярната и най-противоречивата диагноза. 
В редица страни от бившия соц.лагер тя се появява много по-късно, отколкото в други страни - едва в края на миналия век. Дотогава такива деца са били считани за умствено изостанали или особеностите на тяхното развитието са били приписвани на психични разстройства: диагностицирани са с шизофрения и други състояния, които нямат нищо общо с разстройствата от аутистичния спектър. 
Експерт обяснява разликата  и какво отличава аутизма от други разстройства. 

Какво е аутизъм

Дете с аутизъм. Снимка: Shutterstock

„Детето ми не говори. Защо?“ е основният въпрос, който родителите на деца с разстройство от аутистичния спектър задават на специалистите. Но не е необичайно детето да не говори и причините да са други, а не аутизъм.

Защо детето не говори? Например, защото може да е глухо – да има сензорно увреждане. При аутизма слухът обикновено е напълно запазен. Или може да има дизартрия, нарушение на речевия апарат. Или детето може също да има нарушени когнитивни способности.
Но ако говорим за класически аутизъм, неусложнен от интелектуално увреждане, тези проблеми ги няма.
При него емоционалната сфера е засегната. 
Засегната е само афективната система - емоционалната основа, без която съзнателните и целенасочени действия са невъзможни. Именно те са увредени при аутизма.

Когато не може да каже и дума

За да си представите какво изпитват децата с аутизъм, си представете човек, който има страх от публично говорене. Щом стъпи на сцената и погледне към публиката, го залива вълна от ужас, не може да каже и дума, губейки напълно контрол над действията си. Защо?
Просто защото е обзет от твърде много силни емоции, с които не може да се справи.

Или си спомнете първото си влюбване: забелязвате някого на улицата, на когото ще признаете любовта си, но вместо това, в последния момент, просто казвате „Здравей“ и минавате покрай него с каменно лице.
Защото емоциите не могат да се справят с вулкана от чувства, който бушува вътре в душата.
Разбира се, всеки от нас в крайна сметка преодолява подобни страхове. Но хората с аутизъм не са в състояние да го направят, защото афектната система е нарушена.
Те не разбират или не могат да покажат, че разбират.

Такива деца не се вписват в нашето разбиране за умствено увреждане и методите за лечение.
Цялата система за рехабилитация и образование е изградена по същество върху диагностиката и лечението на различни степени на интелектуални увреждания. А при аутизма често те отсъстват.
Всички методи са насочени, по един или друг начин, към коригиране на забавяне в умственото или речевото развитие. А те може да са налице и детето пак да е с аутизъм.

Дете с аутизъм. Снимка: Shutterstock

И училищната програма е структурирана по абсолютно същия начин – базирана на когнитивните увреждания. Следователно, когато детето е с аутизъм, но без интелектуални увреждания, то автоматично се поставя в една група с деца, диагностицирани с умствена изостаналост.
Така в продължение на няколко години поред то трябва да слуша как му обясняват разликата между квадрат и кръг. Въпреки че разбира това отлично и от първия път.
И, ако при тест при логопеда не е успяло да сглоби пирамидата, то е защото не е могло да разбере словесните инструкции.
Просто нарушаването на афективната сфера му пречи да действа волево. Това е твърде голям стрес за него. Така че, то просто не успя да демонстрира истинското си интелектуално ниво. 

Започнете със себе си

Разбирането на това е трудно не само за класически обучените учители, но и за родителите и близките на деца с разстройства от аутистичния спектър.
Когато детето се държи странно, изобщо не говори или говори много малко, допускаме и, че то не разбира какво се случва около него. И започваме да се отнасяме с него, сякаш има интелектуално увреждане.
Трудно ни е да си представим, че може причините за това поведение да са различни.
Тук, както при всяко дълго пътуване, трябва да започнете от себе си. Спрете да говорите на детето си прекалено силно, сякаш не чува (особено след като така или иначе не постигате нищо).
Въздържайте се, не издавайте своето притеснение или нервност в негово присъствие и се опитайте да му осигурите усещане за спокойствие и баланс.
Преди да го заведете при лекар за консултация, където обикновено изпитва силен стрес, седнете с него в коридора и спокойно му обяснете защо отивате там.

Разказвайте подробно какво точно ще се случи, колко дълго ще продължи консултацията и не забравяйте да добавите, че след това ще се върнете у дома.
Ще се изненадате, но дори такива прости стъпки могат значително да променят настроението и поведението на детето: положителната динамика ще започне едва когато спрете да се отнасяте с него така, сякаш не разбира нищо.

Мона Василева