Защо сме уморени, дори когато не правим нищо

Денят ни не е бил натоварен с извънредни задачи ... Обикновен ден, без претоварване, но сякаш от сутринта нямаме сили за нищо.
Понякога въпросът не е в броя на задачите: хроничната умора има „скрити“ и не така очевидни причини.
Кой „пие“ нашата енергия и къде отива тя?

Човек може да се събуди след осем часа сън и да открие, че не е отпочинал и че се чувства уморен.
От страни изглежда, че нищо съществено не е правил: денят е бил като всеки друг - срещи, мейли, няколко обаждания, телевизионен сериал вечер.
Нищо извънредно не е вършил, но до девет вечерта вече му е трудно да поддържа нишката на разговора и иска само едно нещо – да го оставят на мира.

„Физическата умора е разбираема: мускулите са изчерпали ресурсите си и тялото се нуждае от време за възстановяване. Психическата умора се натрупва не от самото натоварване, а от постоянното поддържане на готовност, при което човек не прави нищо конкретно, но и не се „изключва“ напълно“, обяснява психологът Нина Рубщейн.

Мъж, който е напрегнат и уморен. Снимка: Shutterstock

В това състояние нервната система не прави разлика дали човек е уморен от маратон или от осем часа лека тревожност - тя реагира на напрежението, а не на неговия източник.
Когато фоновата възбуда продължава с часове, мозъкът непрекъснато сканира за заплахи, тялото поддържа лек мускулен тонус, вниманието е фрагментирано на десетки малки превключватели и тялото изразходва ресурси толкова интензивно, колкото по време на истинска физическа работа. А човек може просто да си седи на дивана, обаснява психологът.

Точно затова сънят не възстановява: той възстановява физическите сили, но не облекчава хроничното невронно превъзбуждане.
Човек се събужда физически отпочинал и психически уморен още преди денят да е започнал.

Четири причини за постоянна умора

Несигурност

Мозъкът изразходва енергия не само за решаване на проблеми, но и за предвиждане на тяхното разрешаване.
Когато човек не знае как ще завърши дадена ситуация – на работа, във връзка, в новините – той постоянно изчислява възможните резултати.
Този процес протича на заден план, не изисква съзнателни усилия и следователно е почти незабелязан. Но е постоянен и изтощава ресурсите ни.

Дигитален шум

Жена рови в телефона. Снимка: Shutterstock
Всяко известие по месинджър, вайбър, чат, е прекъсване.
Изследвания върху когнитивното натоварване показват, че след превключване на вниманието, са необходими средно повече от двадесет минути, за да се върнете към първоначалната задача със същата дълбочина на концентрация.
С десетки известия на ден, пълната концентрация е невъзможна: човек преглежда съобщения през целия ден и това е по-изморително от потапянето в една-единствена сложна задача.

Умора от решенията

Способността за вземане на качествени решения намалява с увеличаване на броя на решенията.
Изборът на закуска, маршрут, отговаряне на съобщение, реагиране на новина - всичко това са решения с голям избор от възможности, а това е истинско бреме.
До вечерта човек, който „не е направил нищо“, вече е направил стотици микроизбори и е изразходвал значителна част от ресурса си за доброволно "разпиляване" на вниманието.

Режим „Винаги онлайн“

Когато човек е „онлайн“, той не почива. Нервната система остава в режим на готовност, което не ѝ позволява да се отпусне истински.

Не го забелязваме. Защо?

Хроничното психическо изтощение е коварно, защото се натрупва постепенно и няма очевидна начална точка.
Острата умора е разбираема: човек е направил нещо конкретно и е уморен от него. Хроничното изтощение не е обвързано с конкретно събитие. То просто съществува и човекът започва да го възприема като нормално.
С течение на времето не само енергията намалява, но и способността да забележим, че тя се изчерпва и спада. 
Човек се адаптира към живота в състояние на постоянен дефицит на ресурси: започва да избягва задачи, които изискват концентрация, дразни се от тривиални неща и има по-малко емоционална връзка с близките. Всичко това му се струва като черти на характера или резултат от „лош ден“, а не като симптоми на изтощение.
Друг механизъм, който държи човек в това състояние, е тревожният фон, който се възприема като бдителност и отговорност.
„Да бъдеш информиран, да реагираш бързо, да не пропускаш важна информация – всичко това започва да изглежда по-малко като източник на претоварване, а е по-скоро знак за самообладание и надеждност“, казва психологът.
В резултат на това хората продължават да поддържат повишено състояние на бдителност, искрено вярвайки, че няма друг начин.

За да се излезе от този цикъл, е важно човек да вземе редица съзнателни решения. И всичко е в нашите ръце, ако сме на ясно какво пие енергията и разпилава ресурсите, от които имаме нужда.

Мона Василева