Как да му помогнете, без наказания и ултиматуми
Майка прегръща порасналия си син. Снимка: Shutterstock
Той е на 20, 25, 30 години. Седи си вкъщи, не работи и си играе на компютъра. Събужда се за обяд и не отговаря на молбите за работа, а на вашите покани да предприеме нещо смислено, реагира с агресия.
Защо младите хора „бягат“ от живота?
Синдромът на „сина домошар“ е сложен психосоциален феномен. Психолозите смятат, че в момента той е достигнал епидемични мащаби и то в световен мащаб.
Причините далеч не са мързел или липса на интереси, които владеят цяло поколение.
Следователно, принудата и наказанията, изкючването на интернета не работят - все едно е да опитвате да гасеите пожар с керосин. Това само ще разруши доверието, превръщайки родителя във враг, разказва психологът Екатерина Абрамова и дава насоки по темата.

Майка прегръща порасналия си син. Снимка: Shutterstock
Съвременният свят предлага на младите хора огромен набор от възможности, но именно това изобилие парализира.
За разлика от предишните поколения, за които изборът беше ограничен (работа, университет, армия), днешната свобода поражда тревожност: Ами ако избера грешното нещо? Ами ако се проваля и това стане доказателство, че за нищо не ставам?
В същото време, потапянето в компютърния свят не само облекчава страха от непознатото, но и осигурява бърз и мощен прилив на допамин.
Игрите и кратките видеоклипове в социалните мрежи осигуряват илюзията за контрол, ясна система от постижения и незабавна награда.
Докато започването на работа, ставането всяка сутрин рано и принудителния режим на живот, при това с ниска стратова заплата, не носи особена радост и удоволствие.
Всъщност зад престореното безразличие и липса на мотивация, се крие крехко самочувствие.
Много по-лесно да седиш вкъщи и да кажеш: „Мога да го направя, но просто не откривам добри варианти“, отколкото да пробваш и да се провалиш.
Бездействието запазва илюзията, че човек е просто неоткрит и нереализиран велик талант в някоя област, докато всяко реално действие и стъпка напред носят риск от провал.

Семейство, което подкрепя сина си. Снимка: Shutterstock
Ако синът с години стои вкъщи и не предприема нищо, това е сигнал, че семейството е зад гърба му и го подкрепя.
Това е най-болезненият проблем за родителите, но те трябва да признаят и приемат тази горчива истина.
Причините са две: свръхзаклила - родителят е прекарал години в грижа за малкия си син и не го е научил да поема на отговорност, а втората – възможно е той подсъзнателно да усеща, че има изгода от безпомощността на детето си.
Всеки родител иска най-доброто и иска детето му да постигне нещо в живота. Защо ще насърчава бездействието?
Понякога подсъзнателният страх на майката или бащата да останат с празно гнездо, да загубят целта си в живота или да се сблъскат със собствените си брачни проблеми е толкова силен, че те несъзнателно подкрепят инфантилизма на детето си, „спасявайки“ го.
Те правят това само за да държат настрани собствените си проблеми, да забравят собствените си желания и да избегнат грижата за себе си. Тогава синът послушно изпълнява „ролята си".
Изходът не са заплахи и наказания, а промяна в отношенията.
Организирайте семейна среща и се подгответе предварително. Трябва да говорите спокойно, без упреци и без осъждане. Ако сте прилагали принуда, признайте, че старите наказателни методи са били погрешни, че това не е вина на сина ви. Извинете се. Признайте, че това е общ проблем.
Предложете помощ – заедно да оправяте нещата и да пробвате разричен подход. Не да бъдете противници и врагове в тази битка, а приятели, които се подкрепят и вървят към една цел.
Първите стъпки трябва да са малки, такива, с които младият човек може да се справи без паника.
Например, той да пазарува от магазина, да приготви закуската, да помогне в почистването на дома ...
Договорете се заедно за последствията от неуспеха.
Ако той не предприеме нищо, не се гневете, кажете просто спокойно: „Жалко е, значи тази седмица няма високоскоростен интернет. Без емоции, като законите на физиката“, казва експертът.
За да повлияете на сина си, трябва да се променят отношенията в семейството.
Това е най-важната стъпка. Важно е да се "пререже" емоционалната пъпна връв и да оставите порасналия мъж да започне собствен живот: приятели, хобита, работа, взаимоотношения, здраве.
Тогава балансът на системата се измества. Синът губи статута си на „семеен проект“ и това задейства неговото собствено движение израстване.
Не пренебрегвайте и професионалната помощ. Депресията, тревожното разстройство или други състояния често стоят зад годините престой у дома.
„Това не е слабост на характера - това е дисбаланс в мозъчната химия, която може да бъде коригирана. Ако постигането на споразумение е трудно, можете да започнете от себе си или да потърсите онлайн консултация“, препоръчва експертът.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари