Как да насърчим тийнейджъра

В първата част на материала разказахме как е най-ефективно да поощряваме малкото дете в различните възрастови периоди – до 3 години, в предучилищна и ранна училищна възраст. Изброихме и най-ефективните начини да изразим похвала и да стимулираме хлапето.

Известно е, че поощрението е най-популярният възпитателен модел, но дали ще „работи“ в голяма степен зависи от това какви методи прилагаме и умеем ли да ги приложим в точния момент.
Ако сме положили здрави основи в ранна възраст, по-нататък ще е малко по-леко. Просто ще следваме своята линия и възпитателен модел и в „трудната“ възраст.

Подрастващите. Тях следва да ги поощряваме за сериозното им отношение към училище, хобито и личните им постижения.

Как. В тези възраст тийнейджърът цени похвали, подаръци, пари, допълнително време за занимания на компютър, разширяване на границите на позволените удоволствия, както и общуването с приятели.

Родителите се опитват да контролират времето прекарано пред компютъра и всички екранни забавления, затова, ако отпуснат допълнително час-два занимания или общуване в социалните мрежи, това ще се приеме като средство за поощрение. Важното е да не се прекалява.

В горните класове на гимназията. Подрастващите вече се смятат за големи и достатъчно възрастни. Затова всяко разширяване на границите на „позволеното“ ги радва.
Първо обаче установете строги правила, убедете се, че може да имате доверие на детето си, без да се налага постоянен контрол и едва тогава му дайте повече привилегии.
Нека границите на позволеното се определят от степента на доверие.

Както става ясно има много начини на поощрение, но всяка възраст иска различен подход.

Общи правила

Снимка: Guliver / iStock

Похвалата трябва да се заслужи. Понякога родителите хвалят детето за свойствени за възрастта неща – например, ако ученикът успее да се облече бързо и самостоятелно.

Похвалата трябва да се използва, когато е положено усилие. За достижение, за успех или помощ ( подготовка на вечеря, помощ на възрастен съсед, работа в градината)

Поощрението трябва да отговаря на положеното усилие. Не хвалете детето за неща, за които не се изиска никакво усилие. Отчитайте каква е постъпката, мотивацията, степента на положено усилие.

Поощренията не бива да са прекалено чести. Защото може да изградят прекалена самоувереност и егоизъм. Нито да са редки – защото така ще занижите самооценката на детето. Всяко трябва да е обективно и уместно.
Децата бързо усещат фалша и не винаги, когато чуят: “Браво, чудесно сте се справили“ , вярват. 
Хвалейки е добре да описваме възможно най-точно действията, които искаме да поощрим и то така, че то да разбере какъв точно е неговият принос.

Татяна Богачева, адаптация Мона Василева